Разпнати на показ много думи
и двойно неизпълнени дела -
един живот, разменящ помежду ни
ту обич, ту предателство... Съдба!
А в мъките човешки оскотели ...
“Надежда” е понякога Човек
Господи, колко е хубаво!
Да можеш! Да даваш! – значи живееш!
И от небето във облаци пухкаво,
слънце наднича - някой да сгрееш! ...
В Ъ З К Р Е С Е Н И Е
Почукай ми! Аз чакам с нетърпение.
Слухът ми в струна нежна Теб зове
и нотката за мене е вълнение
от гамата на твойте звукове. ...
Достига ли ни вярата?
Понесъл кръста, сред гнева изригнал,
и бурята от хули, бавно стъпвам
с единствено желание - да стигна
до онзи връх с нозете си изтръпнали... ...
Обичам пътя, който води към дома ни,
топлото огнище и уюта, който там цари,
обичам вечерята заедно да си приготвим
и поглед влюбен да си разменим.
Всяка нощ ме изгаря горещото ти тяло, ...
Може би ще трябва да пропадна..
в най-тъмния и страшен ъгъл,
после в миг да се издигна славно..
да светя цял преди да мръкне.
Така ще мога да почерпя сили.. ...
В тази стая е толкова тихо, че само дъжда
слива своята песен с часовниковите стрелки.
Всичко друго е с мирис на дългогодишна тъга.
На леглото до мен не жена, ами сянка лежи.
Нямам думи, с които да вдъхна в живота и смисъл. ...
Аз искам такава любов
Аз не искам любов, от която боли,
а такава любов – да живея за нея,
да ме кара да искам да дишам или
и през Зима да чувам как славеи пеят. ...
Не знам какъв магьосник ще е този,
който ще успее да ме върне в мечтите,
ще се нуждае от вълшебства и от много рози
преди да се погледнем в очите.
Не знам какъв ще бъде тоя рицар, ...
Тя внезапно долита, над катуна кръжи
и луната в крилата ù къпе косите си.
Песента ù те кани да спреш да тъжиш
и да чуеш как в тъмното тропат щурците.
Как разпуква през юни листенцата мак, ...
Миг
Мигът на смъртта бе толкова лесен,
за мен, дето със живота се мамех,
той бе мечтано красив, като песен.
Светлината изчезна и аз веч нищо не знаех, ...
След толкова години мъка и след толкова сълзи....
Днес искам всичко да забравя, защото все още ми се живее....
Силно вярвам, че много скоро ще спре да ме боли
и утре знам, че и над мене слънце ще изгрее!
Живеех в мрак и самота. Падах и много лесно се предавах.... ...
В памет на Иво Николчев
Той не пееше само, той дишаше ноти.
Той вдиша мечти и остана без дъх.
Всеки ден ходеше до Голгота,
без да знае, че тя е връх... ...
Вървя в дъжда самичък - пролет е,
небето - сиво, улиците - мокри.
Но аз не съм отчаян (моля те!) -
имам зимно яке да ме топли.
Мисля за нещата от живота ...