Ще дойда като тихи капки дъжд,
на облаче вълшебно ще приличам,
с очи на странник и на влюбен мъж,
поройно ще залея те с "обичам".
В прозореца от нежност ще струя, ...
Чуваш ли как пее тишината?
Нашата мелодия повтаря.
Държим се за ръце в минута свята,
а песента в душите се разтваря.
Чуваш ли как в ритъм на сърцето ...
Живота си не разчертах на дати
и нито ден не сложих на кантара.
Добрият Бог хабер не ми изпрати,
та кротко крак да сгъна пред олтара.
Пилях се в кръчми, строфи и строежи ...
Честита Нова година, приятели!!!
Благославям Живота всеки ден.
Обичам го такъв, какъвто е,
весел, тъжен, понякога комичен,
но никога скучен и безличен. ...
Ураган гониш с клоун-близалка във Пратера.
С въртележката детска смъртта си обвий.
Аз съм топъл юрган, ще те пазя от вятъра,
само стой си във къщи и чая си пий.
Търсиш братство във него да бягаш от брата си, ...
Огън над казуалните сфери
Бушуващ в душите ни пламъкът черен,
в омраза обгръща затвор демиургски.
Орди безформени с ярост се спускат,
в ненавист пробождащи роби неверни. ...
Дълго чаках да просветне в зелено
светофарът на любовната ми лира.
Стига толкова - минавам на червено!
Който иска, нека протестира.
Може би ще бъда по-щастлива ...
Ти бе всичко, което съм чакала...
Сякаш имах в живота си лъч!
От любов само с тебе съм плакала.
Чудо среща човекът веднъж...
Ти бе всичко, което съм искала... ...
Колко малко ни трябва Любов,
за да бъдем със тебе щастливи.
Малко истина, малко живот,
път, посипан със мисли красиви.
Колко малко ни трябва Любов, ...
Такива като него нямат гроб!
Те просто се взривяват и се пръсват!
И в своя взрив отрекли цар и бог –
епохите след себе си разтърсват!
Такива като него само могат ...
Не ми е необходимо да си тук.
Където и да си, до мен достига
гласът ти, като част от всеки звук -
и ромон тих, и песен на авлига.
Не ти е необходимо да съм с теб. ...
Косите белеят, очите тъмнеят
и тиха умора в снагите тежи.
И да се разделят сърцата не смеят,
защото и обич в кръвта им лежи.
В душите ни, мое - с години - момиче, ...
И С К Р Е Н О С Т
В ден тържествен, ден съдбовен – „майко” тебе назовах.
Хиляди се пътя питам дали искрена аз бях?
„Майка” – дума е голяма, лесно се не казва тя.
Знам , че в свидна люлка мене друга майка ме люля. ...
Моето сърце един ден се умори да го чупят
и с много упоритост и сила парчетата събра,
но от тогава само определени хора в него влизат,
и влязат ли, остават там и след смъртта!
Пречупено до край, но въпреки това голямо и смело, ...
Есен вече чука на вратата,
прохлада довява северняка‚
слънцето последните цветя гали,
цъфнаха хризантеми бели‚ жълти и лилави.
Красиви есенни цветя във вазата потапям, ...
Ти помниш ли какво си обещахме?
Лъжи да няма между нас.
Доверие и искреност в едно събрахме.
Оставихме над нас да имат власт.
Спомняш ли си във какво се клехме? ...