Забравяме неща, места, привички.
Самите себе си забравяме дори.
Обидни думи, казани пред всички
и чувства, от които ни боли.
Любовите старателно забравяме, ...
Не пиша. Не будувам. Не вали.
Не ми е криво. Не очаквам. Не мечтая.
Не се надявам. Не копнея. Не боли.
Не помня. Не усещам. Не желая.
Не ме е грижа. Не, не ми е зле... ...
И да ме съдиш, човеко - такава съм!
Бесни ветрища в мен се преплитат -
зиме ти рошат бездънните сънища,
лете подире им лудо ме скиташ.
Грешно е, казват. Броят ми годините. ...
Очичките на мойта дъщеря
отново ме поглеждат навлажнени.
За майка и е и сега скръбта...
За мама ли са сълзите ти, Ени?
Прегръщам я! И малките ръце, ...
Коктейл блаженство тази вечер пием.
Промъква се Страстта, пантера дива.
С косите си нозете ми пак миеш.
Неземно е, небесно е красиво.
Ушите ти закичвам с шепот нежен. ...
Дълго време очаквах писмо от теб:
- получих, лъчезарна усмивка,
която ми сгря душата.
Обгърна ме с радост от човек почтен
а нежността ù може да ме отведе на небето!
Пътеката с обрулени листа по нея.
Тревата прегоряла, чак до корен.
Дърветата тъгуват, а гнездата зеят.
Боледуващ е денят от спомен.
Минутите – затворени. Прояждат ...
Усещам тишината как ме гледа,
затворена в сърцеподобен глетчер,
напомня ми онази сянка бледа
на хищник, предугаждащ сита вечер.
Дисекция на мъртви думи правя, ...
Гореше моят дом.... горя.
А после вятърът..... и пепел не остана.
Гребци, гребете.
В нас е черното море - скръбта.
Около нас огромен и прекрасен Океанът. ...
Пусни ме от оковите железни,
остави ме дъх да си поема.
Ръцете ти са вече безполезни,
не искам свободата да отнемат.
Остави ме доброволно да си тръгна, ...
Внезапен порив за нежност
Направих нещо, казах някои неща,
които ти наистина не заслужаваш,
а после се събуди в мене съвестта
и чувствам се виновна ти, че страдаш... ...
Да чуеш гласа на звездите (Когато се заслушам във умората)
🇧🇬
понякога - когато се заслушам във среднощната умора -
ушите ми долавят звън на точици
когато е изчистена главата ми
от мисли, бъдеще и спомени
почти съм сигурна, че идва ...
Теменужката иска дъжд, но само жарко слънце нея пари...
Иска обич, иска детска ръка да я гали,
но в пустиня е израсла... и тази жажда вече в гърлото пресяда...
Тя иска да се наслаждава, но няма на какво!
Аромата ù вече никой не желае... ...
Рaзбилa се, рaзпененa и яростнa
във кaмъкa крaйбрежен, тъй студен,
рaзпръснaлa мaгиятa си слaдостнa
по пясъкa, от слънце уморен
еднa вълнa, прозрaчно-тюркоaзенa ...
МОЛЕЩА СЕ ДЕВОЙКА
Девойка спря се, коленичи, смъртно бледа
и с тихички молитвени слова заплака
над жарко цвете. Приближих се и се вгледах
в кристалните сълзици в чашката на мака. ...
Чух, че можеш да рисуваш светове,
че четката и моливът пред теб се кланят.
Казват имаш дарба, но кажи ми ти,
можеш ли, можеш ли, питам те, кажи!
Искам едно едничко сърчице да драснеш, ...
По-ясна от небе е мисълта,
когато съм пред бащината къща,
когато съм пред родната врата,
когато спомените, детството завръщат.
По-светла от звезда е мисълта, ...