Poetry by contemporary authors
Цветовете на нощта 🇧🇬
Луната закачи безкръвния си кръг
в превития върхар на бора;
в градини свеж ветрец не люшва нито стрък;
нощта е синя от умора. ...
Кукла стоманена 🇧🇬
за да може нищо да не ù вреди,
ни от вятър ще е повàлена
и на дъжд и слънце ще седи.
Не ще е тя ранима, ...
Тъжно пълнолуние... 🇧🇬
Лунна светлина извайва
тъжен образ от нощта,
нощна птица се окайва
нейде... Клета... Сирота... ...
Целуни го, сам 🇧🇬
Не го позна и ревна с пълен глас.
Цената от раздяла не е щастие,
а болка, що дълбае вътре в нас.
Баща си бе забравило горкото. ...
Приятели 🇧🇬
чуруликат птички две,
знаят, в къщата живее
миличко, добро дете.
Песничката слуша с радост ...
Крилете ми 🇧🇬
/Изповед на една Муза/
Надежда Павлова /Перличка/
Крилете ми не са от този свят.
Приемах земни образи. За кратко. ...
* * * 🇧🇬
-... аз... аз съм запленен - каза той
-Замълчи!Тишината ни слуша - отвърна тя
... а нощта бе свалила тъмната си риза...
- Ти каза, че си запленен? ...
Знахар 🇧🇬
След всички тревоги и притеснения,
които ми причиняваха световъртежи и припадъци,
реших да живея в уединение,
и да се третирам с растения, ...
Мечти... 🇧🇬
,,Защо ли ми е тази броня?
Защо не съм и аз с копита,
да мога да надбягам коня!"
Честност 🇧🇬
по-сладки думите са от бонбони…
Всички сме свързани с взаимна окръжност,
в страховете ни тихо валят електрони.
Да признаеш пред себе си, че си се лъгал, ...
Ледено сърце 🇧🇬
Когато те погледна, виждам буца лед.
Денят ми пак помръква, става блед.
Колко силно аз копнея, не знаеш ти,
да размразя сърцето със сълзи. ...
Антракт 🇧🇬
така подозрително,
защото кръвта ти
ще ми отива на роклята.
Не смей ...
Звънял си 🇧🇬
Накрая се обади, чак сега, не помня даже
минаха години. Да питаш как съм...
Ами все така. Боли ме още,че не си до мене.
Обадил си се късно вечерта, ...