Напомням навярно на луда стихия
Коси разпилявам, усмивките крия.
Знам как с поглед тъга да отмия
Твоята мъка изтривам с магия!
Гледаш ме с топлата радост в очи ...
- Откъде си?
- От Враца. Два дни не съм ял.
Како, дай ми пари - почти плаче.
Аз го гледам - момче е, до клекбара спрял,
и пристъпва, прилича на свраче. ...
Подноси беднякът последната риза.
(Той имаше две, но едната се скъса.)
Библейският ближен не беше наблизо -
отдавна да беше поискал дела си.
Беднякът си нямаше бели пари. ...
Послушно време - спомени далечни.
Луна крадлива в стаята наднича.
Когато всичко беше още вечно,
а щастието сякаш безгранично.
Приятелите - радости втъкани. ...
Опитвам да свикна, че те няма.
Опитвам и болката ужасно е голяма.
Опитвам тръпката към теб да спре.
Опитвам, но сякаш невъзможно е.
Опитвам се да се изправя. ...
Talk to a tree. It may tell you that
light is not necessarily good or bad
but may be too young
and often opposing development.
You may hear that darkness is wisdom ...
на Валери
Градът къдриците си разпиля по тротоара,
а слънцето между спиралките откри пролука.
Здравей, Поете! Имам време за една цигара...
Не е случайно. Знаех, че ще те намеря тука – ...
Сине, ти недей се страхува,
този свят по презумция само е лош
и недей когато тъмното в него бушува,
да виждаш само стиснат в ръката на някого нож.
Има толкова слънце да свети, ...
Цитат от Шекспиров сонет любовен,
или пък кадър мил от Бертолучи -
с походката си пъстроцветен спомен
у немощните старци ще отключи.
Завършена е в облите си форми ...
О, никога аз няма да остана сам,
на Скуката във празното пространство,
защото Микрокосмоса ми е голям,
и той е моето пространство!
И Скуката се ще прогоня сам, ...
Не движа гънки без капчица гориво
и гледам хората през рибешки очи,
но едно от тях е станало лениво,
застинало над спомена от сянката ти.
В бутилка те затворих с тапа, предпазливо ...
Изгрей ти, мое Слънце, изгрей на ранина,
на всекиму да нося от твойта нежна топлина.
Изгрей във ден тържествен, в ден на Светлина,
на всичко живо да раздавам Божиите Мир и Доброта!
Славя изгрева ти с песента, ...
Облизвам устния с мекия ми връх,
(а краят е далече), на езика.
Попивам нежно медения мъх
и лятото зад ъгъла ме вика.
На двора две светулки се кълнат ...
Отива си денят и за отплата
след себе си оставя ни нощта.
И тя кове за утрото позлата
край пламъчето бледо на свещта.
И за забава в тези тъмни нощи ...
От сънищата обич - протегната десница.
Под новата луна зачеваше се новото.
Лапите във кръв, но дръзката вълчица
вече е свободна и скъсани оковите...
В капризи Есента си губеше позлатата, ...
Приятелю, любими, моля те кажи
ще дойдеш ли при мене, през трудни, лоши дни?
Приятелю, любими, кажи на мен сега,
ще бъдеш ли до мен, когато се нуждая от твоята ръка?
Приятелството знаеш, за мен е ценен дар, ...