Poetry by contemporary authors
Болка си 🇧🇬
Болка си. Раздиращо жестока.
Болиш, болиш, болиш, болиш, болиш....
Изгаряш ме, тъй сякаш си олово,
стигмиращо очите със сълзи. ...
Мостове 🇧🇬
на Елена Нинова-enena
На двете с теб се падна сложен жребий:
в разгара на житейското ни лято
да хвърлим сърпа в нивата безхлебна ...
Малка циганко 🇧🇬
с лице от летен мрак,
недоверчива като котка
минаваш пак и пак.
Оглеждаш се. Очите светят ...
По-тъпи сме от гъските 🇧🇬
Умеят те задружно да летят...
При нужда си помагат... И не се разкъсват...
Не лъжат... Пирамиди да строят...
Не правят луди състезания във въздуха... ...
Лято 🇧🇬
но бързо отлетя
и идва есента!
И спомени далечни
при мен долитат пак, ...
Хипернова 🇧🇬
през космоса, през цялата Вселена,
към себе си. С отворени очи сънувам
и съм бездумна, от звездите озарена.
Не ме търсете! Пътят към Земята ...
Пътешествие в бъдещето 🇧🇬
Пътешествие в бъдещето
В машината на времето аз сядам,
натискам смело бутона за старт.
И пътешествие славно започвам ...
Танка 🇧🇬
Звездният ù похлупак
покри езерото.
В далечината проблясва
набръчканото му огледало. ...
Въпрос без отговор 🇧🇬
Обсебени от зла магия
заключихме вратите и сърцата си тревожни.
И бетонирахме душите си -
емоции и чувства - невъзможни! ...
Миг, преди да се съмне 🇧🇬
не целувки, а въглени!
Бели свещи горят!
С устни-макове в тъмното
ти докосваш ме, палиш ме... ...
Promise - Обещание 🇧🇬
Wherever you are
Remember that He promised to be with you
It is His promise!
There is nothing stronger than him! ...
Старият хотел в Рим 🇧🇬
Hotel City Roma***
По стъпалата на площад „Испания”
накацалите хора вечерта
са като ято... С тайнствени послания ...
Моят първи приятел 🇧🇬
мойто кученце черно и първият детски приятел...
Как беснеехме само на двора пред старата къща:
две безгрижни души, си разделяхме хляба насъщен.
После – апартамент. И си стегнахме всички багажа – ...
Аспект от реалността 🇧🇬
да се вкорени толкова надълбоко в
човешките взаимоотношения, и то
в такива грандиозно грозни измерения.
Откога е в сила тази традиция, изпадналият ...
Светлина 🇧🇬
Моя бяла роса, пренощувала в бели покои,
малки капки и свряната вътре душа,
не познала греха, ненаказана в зноя.
Моя бяла луна, скитнице нощна безрода, ...
Втора младост 🇧🇬
А времето безмилостно тече.
От сива, постепенно става бяла
брадата на най-тъжното момче...
Момчето-мъж. Момчето... вече дядо. ...
Подавам ти длан 🇧🇬
по олющения покрив се стича тишина,
в нея се разтварям, както сутрин росата,
в слънчевите мрежи от небесни весла.
Тази вечер си лягам със светла мечта ...
Пружина 🇧🇬
навита без време, случайно
подскочила
към онази безкрайност
където звездите ...
(... Във влака за Пловдив) 🇧🇬
Мой град си сив и студен,
но аз в твойта прегръдка родих се,
затова си място любимо за мен.
По твоите улици прашни се скитах, ...