Poetry by contemporary authors
Жребий 🇧🇬
във който свое жито да вършея,
и нощ - без сън, дълбока като храм,
в която да пламтя и леденея.
Аз имам дом, и челяд, и жена, ...
Мемоарно 🇧🇬
че има щастие…
Самовнушената тъга лекувах
с прибързани целувки,
недоспали клетви ...
Децата ни 🇧🇬
Зачеваме „ин витро” вече.
Модерно под вода ги раждаме.
Във всичко глезим ги, човече!
От пелените им угаждаме. ...
В памет на моята леля 🇧🇬
страдаш силно ти, че отишла съм си без време.
На гроба ми разплакана идваш всеки път,
покой не можеш да намериш над вечния ми кът...
И ето, тъжно пак поглеждаш снимката красива, ...
Пръст 🇧🇬
обеца на ухото
повтарят всички
и поклащат пръст
докато тя ...
Клада във нас 🇧🇬
и умират във мен сякаш хиляди тела,
тъй дълбоко, както Космос - Луна, аз те искам,
премълчавайки своето силно Ела.
И по навик зова те, както знае света, ...
Дреболии 🇧🇬
„Капка по капка – вир.” Сметките – цял язовир.
„Бързата работа – срам за майстора.” Бавната работа – няма го майстора.
„Залудо работи, залудо не стой!” Но кой ще плати за работата в брой?
„За един свадба, за друг – брадва.” Трети от страни се радва. ...
Горест 🇧🇬
затвори очи...
Отиде само на небето.
Къде ли се скита детето?
И щедра съм, раздавам милостиня! ...
Дъждовна нощ 🇧🇬
Нощта е тъмна и дъждовна.
Заваля, като порой.
Чувствам се така виновна,
не намирам миг покой. ...
Да си с клеймо на възрастен 🇧🇬
сам Бог ли ги разпръсква?
Кой казва, че е леко
да стъпваш като възрастен?
През болката, през тъмното, ...
Четене 🇧🇬
не могат да си позволят да четат,
защото четенето струва пари.
Безработните,
не могат да си позволят да четат, ...
пропаст 🇧🇬
тегли ме към теб
като към пропаст - падам,
а всъщност летя.
....
Листопад (Нов ден) 🇧🇬
От 20 sec. до 1 min. и 20 sec.
Вятърът гони листопад –
огъва клони в гневен бяг...
Есента бурна е ...
Попътен вятър! 🇧🇬
Забрави ти спомените лоши,
недей завижда, злобата си прогони,
ще мине време, сърцето ще ти каже,
че трябва пак напред да гледаш ти ...
Една малка искра 🇧🇬
изгарям отвътре и в мен се надига искра.
Не искам и нея да загася, тя ще ми покаже пътя,
Нека да прогледна, нека видя света.
Като малък капан е целият ми свят. Обвита със страх, съм си само аз. ...
Блян 🇧🇬
Една малка бяла птичка,
наречена мечти!!!
Таз красавица бяла,
във времето е отцеляла... ...
Атласи сме всичките 🇧🇬
изгладняха отново
за непосилните тежести
на живота
толкова много - ...
Бетон 🇧🇬
клетки
натъпкани
в еднакви по размери
клетки ...
* * * 🇧🇬
Аз искам да съм с тебе, знай...
Искам да ти вярвам.
Искам да сме заедно докрай
и някъде с теб да избягам... ...