Търкули се животът и стана на топка,
и преседна във гърлото мекият залък.
Прекоси тишината кварталната котка,
като сянка, която се движи нататък.
От прозореца важно съседът ме гледа, ...
ПОСЛЕДНОТО ОБИЧАНЕ
Пристъпваме в красивата си есен,
понесли смело дързостта на лятото
и нежните трели на славеева песен,
и порив за летеж на птиче ято. ...
Лежа в легло от бели маргарити,
Докосвам с пръсти хоризонта сам.
Гадая по листенцата им, скрито
Дали ще се пресрещнем с любовта.
Очи затварям – чувам птича песен. ...
По тъмната извивка на нощта,
ще мина като спомен в теб оголен.
Ще се усмихна и ще подаря
на мислите ти стръкче огън...
В очите ти сълза ще скъса бряг... ...
http://facebook.com/ViorkViktorioPoetry
На мен ми е вродено, сякаш, да греша...
Затова дойдох и тази нощ, грехът си с теб да утоля.
Свали ми всичко, само страст да ми остане, сякаш е перце...
После я отмий от моето тяло с голите си две ръце! ...
Завладяваща свежест и чистота, китна зеленина,
живи дишащи същества изпълват пространството,
допълвайки тази чудна история за свободата от
необременността.
Вечността като че ли е тяхна, по всичко личи, ...
Така започна всичко -
беше дълго лято, в зениците ни капеше омара.
В това градче, от тишина залято,
ти стъпките ми спря на тротоара.
Повдигнах се на пръсти - ...
Мълчание. Мълчание. Мълчание.
Наоколо все гарвани кръжат,
а всичко е зелено. И е май.
От мен - на цяла вечност разстояние,
почти преосъзнали своя край, ...
Те с мръсни пръсти ровят ти в душата,
приписват ти те всеки земен грях,
със тъпа сабя режат ти крилата.
Причината? Различен си от тях.
Не заслужават твоите куплети, ...
Нямам повече време - то отлетя.
Портмонето на моя живот е почти полупразно.
Със синдрома на редките пръсти пилях
и сега ме е яд, че го харчих така безобразно.
Плащах честно със мои минути и дни. ...
Посвещавам на дъщеря ми и внука ми с много обич!
За кой ли път ти, Боже, ме наказваш?
Защо? - се питах, питам се и днес.
Не виждаш ли, че дните ми са празни,
опръскани с помия и безчест? ...
Бавно крачи си по тротоара!
След него пука се дори паважа.
На пътя си съзря една камара.
Сред нея мравка, хубава и млада!
Влачи зрънцето си и въздиша! ...
Юлското слънце ме гали с лъчи,
пали в сърцето ми нови мечти,
горещи пожари има в мойта душа,
огнена лава ми се втича в кръвта.
Знойното лято разпалва мойта палеща страст, ...
И ако небето изчезне,
ще ушия за всички по късче небе.
Ненужните цветни парчета от плат ще разрежа на две
и кротко ще седна с иглата. Старателно бод подир бод
ще нижа, додето ръката им вдъхне прашинка живот. ...
Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре...
Той нали обеща да ни бъде баща и пастир?
А пък ето го Страшния съд – многократно повторен,
и се бием до смърт, а заспиваме с песен за мир.
И понеже светът се обърна с главата надолу, ...