Сладко кучето спи ми в краката.
Две наопаки, две налице.
Нямам никакви мисли в главата -
просто плетка и малко ръце.
На стената часовникът, с шпаги, ...
Всяка прилика с лица и събития не е случайна!
Бойна машина купих си вчера
и тръгнах със нея в гората!
Е, късничко беше - чак след вечеря,
но така се изкарва заплата. ...
Но тъй като (внезапно), заваля,
а вятърът е свикнал да не плаче,
извиках. Към прииждащия Мрак.
И знаех, че си Ти. И се вторачих!
И после те открих... А в Утринта, ...
Не, няма ме. Отдавна тук ме няма
(случаен, блед детайл в интериора ти).
Отидох да си срещам звездопадите
и там останах. Някъде в просторите.
Заминах. А изгубих ли? Намерих се! ...
Сега оттам минава магистрала;
пресича с черна лента пустошта.
Тревата – прежълтяла, изгоряла,
полегнала в примирие в пръстта.
По нея гладни врани обикалят. ...
О, темпора, О море !
Ама, че времена, ама, че нрави
всеки гледа да те "оправи"!!!
наоколо само лъжи, измама -
никой не пита за тате, всеки пита за мама!?! ...
Аз исках да ти кажа, че обичам,
в очите ти да виждам своя свят.
Аз исках да ти кажа само, че ми липсваш,
но устните ми думите пестят.
Не исках никога да те загубя, ...
Да имаш Вяра и Надежда, и Любов!
И повече не ти е нужно.
Да бъдеш нечий мислен благослов!
Душата ти да грее с порив южен.
И да запее тишини вселенски хор ...
Платих заслужено за синята луна,
превърнала нощта в магия,
платих със тухли от последната стена –
зад нея вече нищичко не крия.
Платих за пеперудената ласка ...
Обич свята си за мен, Родино мила,
хубост дивна в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни, ...
Не си гоня опашката, нито в кръг се въртя,
съвсем са ми твърди стените в главата.
Посред светло по Млечния път си вървя,
само дето никой не ще да ми плаща.
А градът ми е бляскав и безупречно чист, ...
И сякаш от речник сянка пада,
върху горещ асфалт, в сурово лято.
И думите превеждат се сами,
асфалта полират, горещо олио излято.
Такива са думите в сърцат влюбени, ...
Борих се, чаках те, страдах и падах,
пак се изправях и другата буза подлагах.
Надявах се, молих се и сляпо си вярвах,
копнеех за теб, за твойта любов се надбягвах.
Стигнах и минах всички човешки лимити, ...
Сипах си айрян.
Научи ме на преглъщане,
защото аз такова… май не мога.
В носоглътката бодат ми всички спомени за връщане,
а трябва да преглътна доста „Сбогом!”. ...