Poetry by contemporary authors
Рецепта за щастие 🇧🇬
(живял съм между гарвани, момче),
а всъщност и сред Хора, та къде ли
не съм се втурвал с пустия късмет!
И тъй като привикнах с тъмнината. ...
Шепа стихове 🇧🇬
и аз заспя последен сън,
добре ще е да бъде Май
и най-добрия ден навън.
Не ме оплаквайте. Не ме! ...
Споменни останки 🇧🇬
Привикна ли да бъдеш чуждестранница?...
Навярно вече аз немил, недраг съм ти.
Ненужна част от споменни останки...
Навярно тъй съдбата е отсъдила - ...
Никога 🇧🇬
смея ли се, плача ли, скърбя,
от години все така надявам
хомота сив на свойта самота.
Никога не ме погали нежно, ...
Не очаквай нищо от мен 🇧🇬
Колко пъти да ти обясня.
Не, не искам след мене да тичаш,
искам жени, алкохол, свобода.
Не ти искам прегръдките топли ...
Тъжен сън 🇧🇬
Искам на море да ида,
болките си да измия,
морски изгрев там да видя!
А жена ми не ме пуща, ...
Гневно 🇧🇬
мошеници стари -
искам само едно да ви кажа:
"Дойде време оттука
да изринем боклука, ...
Запалени свещи 🇧🇬
преболя ме и мина
упорита и черна,
като празна камина.
Капе в дъното восък ...
Грешница 🇧🇬
и с устни да те будя за зората!
И да прошепвам тихичко "Обичам те!",
обичам те - това ми е съдбата!
Аз исках любовта ни да е спътница ...
Реално 🇧🇬
плача, когато са тъжни.
Не давам назаем любов и опора –
обичам, защото съм нужна.
Живея напряко, по задните улици – ...
Вълшебната лампа 🇧🇬
неуморимо брули храсти цветове,
отекват в звездното небе навеки
опустошени човешки гласове.
С бодлива тел е моята ограда ...
Не ме напускай 🇧🇬
дори когато свършим всички нерви и сълзи!
Не си отивай и ръката и не пускай,
дори когато от натиска ми те боли!
Не ме оставяй сам самичка в хладни нощи ...
Нощта е светла 🇧🇬
Видимо само за сърцето 🇧🇬
Ти си въздуха, който дишам,
Ти си слънцето, което ме събужда,
Ти си искрата, която ме държи жива,
Ти си цветето в моите коси, ...
Изнизват се дните... 🇧🇬
било ли е... не е било...
И спомени кротко душата ми лизват.
И плахо ми махат с крило.
Била ли съм с тебе? Красива до болка ...