Ти ми хвърляш във погледа стъпки, въртяни на пъпче...
И тиктакат очите ми - с твоите токчета в час...
аз продавам домати на малка сергия на слънце,
ти избираш със пръстите – клонки от нежен екстаз.
И опипваш на твърдост плода, аз пека се на огън, ...
Треперя. Треперя и чакам.
И гася отровата, поредна наред.
Ято чайки прелитат над мене.
И нещо мое намирам у тях, и търся навред...
Свободна. Аз бях свободна. ...
Вървя към теб, чуваш ли ме?
Чуваш ли стъпките ми в нощта?
Или и тях не чуваш, защото се сливат с дъжда?
Чуваш ли как приближавам се до теб и ти шептя?
Или и думите ми ти не чуваш, глух си за моите слова? ...
Народе, отхвърли от себе си тоз мрак!
На тоз ден изклани са българи в Батак.
Празник на смелостта, мъжеството е днес,
но всеки сега гледа само своя си интерес.
Пример за единство тези хора са били, ...
Тъмни облаци чернеят небосвода,
докат' силни мъже плават из бурното море.
Управляват кораб страшен и голям
и устремени се впускат към това, което ги зове.
Пот и кръв се лее в този мрачен ден, ...
За N-ти път сърцето се поряза.
Претръпнало, заплака без сълзи.
Едно парче от счупената ваза
започна по душата да пълзи.
Раздираше безжалостно остатъка ...
Потръпва срамежливо утринта,
събудена от изгревни целувки,
облъхната от птичите крила,
от на зората страстните милувки.
И ражда чудото на този ден, ...
Боли ги явно, сами са на света,
двечките тела, докосвали се досега.
Сплитали пръстите си, ставали едно.
И после отиват си. Забравят се. Защо?
Обичали се вечно, явно времето е спряло. ...
Ще те завия в лист от бяла роза,
за да ми бъдеш вечна вяра и съдба,
мой стих, ще те открия даже в проза,
в очите, две, на недолюбена жена...
Разпръснал в танц вечерните светулки ...
Само преди дванадесет години
срещнаха се, напълно непознати,
образованието нанесе драскотини,
но мехлеми са спомените богати.
Днес всички са тук заедно в час, ...
Ще ви разкажа как Любов се меси.
(То не е като стих да се напише).
Пооредяха милите принцеси,
и принцовете някак са... измислени.
Но моят принц е истински! Веднъж, ...
Силен
Тъмна нощ, потопена в кладенец дълбок,
а бистри мисли за живот разкъсват вътре в мен с нож:
винаги към себе си ли бил съм тъй жесток?
… кой съм аз?... вечният въпрос на тоз порок… ...
Попита ме: "Защо ти е мълчанието?
Какво ти дава точно тишината?"
В житейското бунище тя ухание е.
Хармония, лекуваща душата ми.
Попита ме: "А след това какво?!" ...
Вървях по „Графа”, в зимна вечер. Късна...
Наоколо прехвърчаха снежинки...
И жална гледка погледа ми блъсна:
Една женица просеше стотинки.
Забила поглед долу към земята, ...
Има-няма няколко години уж сме граждани в Европа,
кара-вара към Шенген е пътят, ала нещо все ни кьопа.
Горе-долу сме приети, но доверието вкисва,
ура-тута на койрука сме си... та комай ни писва.
Джиджи-биджи, ха наслука, скъпи бракя мои, ...