Poetry by contemporary authors
Приятелка 🇧🇬
Тя казва, че от малка ме познава,
но не си я спомням аз.
Не искала при мен да заповяда,
чакала удобен час. ...
Пчеличка 🇧🇬
Идваш от безвремие далечно,
човек не знае твоето начало,
с мисия тежка орисана,
а си тъй крехка и малка! ...
Сън без време 🇧🇬
липсват и следи от стъпки по земята,
всичко е като видение,
сън, от който бягам в тишината.
Празната стая нашепва за живота истини, ...
Бащи и синове 🇧🇬
Не там, във родилната зала,
когато след първия вик
замлъкваш с душа, осъзнала,
че твоят баща те държи; ...
Свободата, Санчо... 🇧🇬
Имах холче и кухничка с много удобен диван.
Исках само да дремна до старата чамова маса,
а след туй да погледам живота на цветен екран.
Ала все не отварям очи и съмнение няма – ...
* * * 🇧🇬
разлива в мрака тъжни чувства,
със свойта тъмна мокрота
морето нежно ги прегръща.
И чувство на тъга и мрак ...
На майка ми 🇧🇬
не прегърнах те с топла ръка...
И затворена в свойто чистилище,
не поисках да видя твоя ад...
A се имах за непогрешима, ...
Дъжд от звезди 🇧🇬
в последвалите мисли на нощта,
когато дъхът на сближаваща есен
прониква тихо през прозореца.
Открадни ме сега, превърни ме във стих - ...
Последният жив 🇧🇬
Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват. ...
Монолог на Тъгата 🇧🇬
за какво ми е, само тежи,
съжалявам, не съм мазохистка,
имам своите облачни дни.
Този дъжд ми обърка живота, ...
Стоп бутон за време 🇧🇬
Не мога даже миг да му прибавя.
Живота си посявам като семе
с надеждата, че нещо ще оставя,
че нещо и след мене ще говори: ...
Образ и име 🇧🇬
Пропътувах земята. Отглеждах сезони.
Бях и умна и глупава, горда и жалеща.
Но полека от себе си всичко отроних.
Изкачих планината. Видях отвисоко ...
Невалежна басня 🇧🇬
животните направиха забава.
Първа среща. Жаден интерес.
Количеството качество ще дава.
Но може ли вълкът да е с овца, ...
Началото и краят 🇧🇬
Снимките ще избледнеят.
Словото ще се забрави.
Мракът над всички ни ще се стовари.
Хаосът след него пристъпва бавно. ...