Poetry by contemporary authors
Безбрежност 🇧🇬
Разляти пясъци... пусти брегове,
лодки приютени... накъсани мигове,
уморените гребла, мъгла... тишини,
закотвени в спокойните води. ...
Обяснение 🇧🇬
Всяка търси свое място.
Даже речника на Мелпомена
сме запълнили... И им е тясно.
Затова освирепяват - ...
Хайку 🇧🇬
издигаш се днес,
пропадаш утре.
***
Океан от грешки - ...
Бих могла да те намразя за мечтите си 🇧🇬
които ти потъпка и превърна в прах.
Вярвах в теб, че си достоен за обичане –
с любовта въведох себе си в грях.
Загърбих всичко онова, което исках, ...
Дъждът и тъгата 🇧🇬
В студената стая е мрачно.
А дъждът вали – не спира –
навън е толкова невзрачно.
Дъждът подбужда мисълта ...
Най-правилното тук 🇧🇬
че как ще посадиш в пътеката - пътека.
Да вярваш, че очите ти създават синевата
и да поиш с душата си - човешкото.
Най-правилното е: да мразиш автора, ...
Адаме! 🇧🇬
Намери ли своята Ева?
Листото не става за знаме -
съдрано е. С няколко шева
заший го сега. И отново ...
Надежда 🇧🇬
Основна струна скъса се във мен.
Онази, що захранваше сърцето,
(без нея вече дишам във фалцет).
Опитвам се. Настройвам си съдбата ...
Мит на бушмените за Водното животно 🇧🇬
... Голямото водно животно живее на небето, черно, с дълги крака. То хвърля светкавици и обилна вода.
Малкото животно ръси лек дъждец...
Смешен беше тоя дъжд: кихна нещо,
хвърли водна шепа, тръсна вятърът коса. ...
Истински човек 🇧🇬
Да търсиш красотата всеки миг,залостена зад сивите прегради.Човеци сме с препълнени души –пилеем ги по пълните площади.
Да следваш неотменно своя пътдори през пущинаците трънливи –не сме то ...
Червените боклуци 🇧🇬
а баща ми - вечен кмет.
Аз съм мутра, хулиганин,
ще ми правите измет*!
А на мен не ми пука, ...
Вселената в тебе живее 🇧🇬
Ти виждаш ли залеза в блян,
или отразява очите ти…
Все пламнал в копнежи пиян,
напомня гласа на Будители. ...
Този сън е различен 🇧🇬
има само начало!
Вече двайсет и седем години
сънувам го!
Сватба! Музика! Песни!... ...
Ако можеше тъгата да говори... 🇧🇬
би разказала за свойте грехове –
на сърцето ми за всичките неволи,
за обвивката от мъртви ледове.
Уви, тъгата ми роди се глухоняма, ...