Осемнайсет юлски лета преминаха
вътре в мен борба се запревива.
Сърцето свива се проклето
не иска повече на светло.
Разумът се възкачи с кафявите юзди ...
Понякога и любовта загива,
удушена от прости неудачи,
ожулена от острата коприва
на неуспеха, в дните болни, крачещ...
Понякога и любовта е жертва. ...
От паяжинка златна съм по-лека,
отронен звук от вятърно звънче,
денят ми летен слънчева пътека
за мен от петолиния тъче.
Крилата си дарява ми авлига, ...
Вятърът разнася аромат на зряло жито,
сено и непребродени гори и пътища,
вълните морски са примрели в мараня,
поглъща всяка стъпка пясъкът в очакване
да го погали и целува пред залеза прибоят. ...
Завръща се фантазията синя
със погледа на влюбената вяра
и пада от сърцето в миг товара
рисуващ сляпо тъжната картина.
И призракът досаден сам замина ...
П О П Ъ Т Я 45
Загиват или просто умират личностите,отминават Епохите,
а Съзнанието продължава самотно,да броди
по булевардите на Житейската Суматоха,
всред отминали артефакти и настоящи доводи, ...
МЪЖ НА ДАМСКО СОАРЕ
Бях седнал кротко на Петте кьошета –
и бирата вървеше ми добре,
когато Влада мина с три букета
и рече: – Тръгвай с мен на соаре! ...
......защото там , нейде, навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и кървав мъх...
И. Вазов ...
За първи път в живота ни е всичко-тези думи ще ни следват и до края в дните!
За първи път се раждаме, въздух вдишваме, заплакваме...
Сетне щом пораснем , разбираме че в този свят си заслужава да се радваме.
Първите игри ще помним, първите приятели-
първи сняг, първи танц, първата целувка сладка! ...
След многото отминали лета,
в които шепите със слънце пълнех,
сега ме топли само мисълта,
че божието зрънце в мен покълна.
Намерих се сред гъстата тълпа, ...
На всички мъже, които обичах -
красиви и силни като рицари бели,
на които до смърт безусловно се вричах,
на които кълнях се в молитвите неми.
На всички глупаци и слаби играчи, ...
Свикнах, да те нарича "моят мъж".
Свикнах от нея да не се отделяш.
Свикнах в очите ми да бъдеш дъжд,
и сънищата мои да превземаш.
Свикнах с времето да не ме търсиш, ...
Луната сияйна е добротворна магия.
От малка се питам, защо да го крия –
къде закачена е, ключето къде е,
та там на небето свети и грее?
Кой я кръгла чертае и кой я смалява? ...
Аз бих обикнал всеки, но трудно ще да е това.
Щом със сьрцето ми са толкова леки,
и печално оставят ме с увиснала глава.
Защо аз трябва толкова да жертвам,
за да стана някому любим? ...
ЗНАЦИ
... а есента ми праща тайни знаци, пред мен забила в пясъка пети –
морето чорли въ́лна на дараци, вълна̀та в центрофуги я върти,
и плажът – цял на вили-мотовили, проскърцва изпод моя мокасин,
и гларусите – сиви ескадрили – пикират върху мъртвия делфин, ...
Поуката от случая със склада на гара Елин Пелин
🇧🇬
Главчев се готви за зарята на Нова година -
тротил мощен експлоадира толкоз шумно!
Складът с "фойерверките" за ден си замина,
ама тъй ще е, кат управлението не е умно!
"Няма нищо тайно, което да не се узнае!", ...
Бера спомени,горчиви и сладки
за днескашното ни специално меню
на Живота пълен с Мерзост и Щастие,
във вечното ни Причинно-Следствено Дежа вю.
Напъва ме плач,на смях ме избива ...
Аз мисля си, че думите сами
намират своя път към редовете:
римуван дъжд през строфите ръми
и нежно напоява малко цвете...
Понякога са думите мираж, ...
УКРОТЯВАНЕ НА ОГЪНЯ
Какво – не зная, липсата побира,
но бавно светлото у мен изчезва.
Щом казаха, че майка ми умира,
за първи път потънах – сякаш в бездна. ...
МОЕТО МАЛКО МИШЛЕ
Малка мишчица гризанка във стайчето ми влетя:
– Ти ли си Валери Станков? – тихо ме попита тя.
Шмугна ми се под дивана, впери в мен добри очи,
томче на Толстой подхвана: – Много, – вика, – ми горчи! ...
Тази красавица сребърна, нежна
свежда свенливо маслини-очи,
щом я погалят неволно, небрежно
златните слънчеви, топли лъчи.
Ала царува тя в тъмнината, ...
И тъй, отново Любовта,
говори ми във кръвната ми група,
гласът ѝ пàри ми във зной плътта
със топлината на жената скъпа.
И скача ми сърцето за рекорд ...