Poetry by contemporary authors
Жилетката на самотата 🇧🇬
И те чакам. Чакам нещо да се случи.
Толкова е близо вечността.
Толкова съм близо да съм себе си...
Но не мога да достигна нито миг, ...
Устните си щом до твоите допра ги... 🇧🇬
Но въпреки това налей ми чаша вино.
Сипи си и на теб, да вдигнеме наздравица,
че дълга да е вечерта ни очертава се.
С кръвта ни виното в едно да слее се, ...
Морско сини 🇧🇬
чертае път светлик,
полюшва вятър нежно -
тъмно-сините крила
на пориви безбрежни. ...
На Него 🇧🇬
Обичам всяка част от теб, без дори да съм те докосвала.
Обичам погледа ти, без дори да съм го зървала.
Обичам устните ти, без дори да съм ги вкусвала.
Обичам любовта ти, без дори да съм я получила. ...
Тъгата в моите очи 🇧🇬
тъгата скита и мълчи,
зад булото на някоя сълза,
която безутешно пак се гърчи.
Зад моето лице ...
Сърце - заместник 🇧🇬
Две истински печал - зеници. Две стръкчета фалшива плесен.
Две пагубни следи - години. Две болести в съня ни грешен.
Тук вярата е само в синьо. Тук изходът е вечно днешен.
А има ли живот насила? В смъртните криле на Дявол. ...
"Слей се във вечно дихание" 🇧🇬
Събуден е трепет отвътре
и шепне ми вятър в сърцето:
„ Не можеш мигът ти да върнеш –
живот от минути безценни.“ ...
Светът не се върти около мен 🇧🇬
за всяка себичност и плътска мечта?
Талантите в мен до един разпилях ги,
подгонила вятър с измамни крила.
Единствено мъртъв от кръста се слиза, ...
Снежна пролет 🇧🇬
Бялата картина вън
носи мъничко тъга.
Липсва пролетният звън,
липсва цветната дъга… ...
Снежен човек 🇧🇬
в средата на двора ни снежен човек.
Зачервил се носът му, сякаш е морков,
вече трети ден сняг го вали.
И вятър го духа, но той не се плаши, ...
Невъзможност 🇧🇬
на две дървета с корени в безкрая.
Люшва се, замира, продължава
под звука от клоните метален,
вплетени отвъд и тук, ...
* * * 🇧🇬
дали смело
да се свиеш
и скриеш в себе си
и да предадеш ...
Пейзажно осъзнаване 🇧🇬
не в огледало, а в картина.
Да се питаш защо небето е синьо
и защо водата е синя?
Да се усмихнеш на себе си, ...
Живот 🇧🇬
на стара нива в хоризонта,
посято смъртно семе,
полято с кръв от фронта.
... и там, под него, с пръст покрит ...
Нощ, луна, море, момиче... 🇧🇬
Класиката в жанра връща:
нощ, луна, море, момиче-
и е уж едно и също,
но момичето- различно... ...
Зимно в ноември 🇧🇬
Натежало сиво небе.
Черен котарак
и мокра тишина.
Боричкат се врабчета. ...
Глупакът 🇧🇬
и душата не издържа
да те гледам как във хола
се мотаеш полугола!
Вчера купихме матрак, ...