Poetry by contemporary authors
С теб 🇧🇬
С теб съм. И ти давам сили.
Винаги, щом са ти нужни.
В твоята душа вали ли,
моята е също тъжна. ...
Природен кръговрат 🇧🇬
окапаха листата,
сезонаът се смени във черно сив.
От времето е,
стеле се мъглата, ...
Като деца 🇧🇬
като дете да бъда потопена,
в купела с водата осветена.
Нечистото от мен да се отмие,
петна от злоба, мисли с черна кал ...
Без ретуш 🇧🇬
Белезите са сила,
бръчките - съвършенство.
Безброй са слънчевите дни
и звездните нощи. ...
Есен 🇧🇬
и както топлите багри
след пожара на лятото
оцветяват света,
така ти украси живота ми ...
Стрък Вселена 🇧🇬
Все уча се да бъда груб. А мога ли да съм хиена?
Очите ми са струя кръв. Две дяволски самотни бездни.
Боли ненужният ми дъх. Болят във мен и раните порезни.
А чудя се на своя Бог. Дори и пътят ми не е човешки. ...
Коте 🇧🇬
моето коте бяло,
после близа по прага -
млякото разляло...
И лежи сега увито ...
* * * 🇧🇬
Когато те търсих - сякаш небето те взе.
Когато изгарях - не успя да ме спасиш.
Когато те обичах - в друга се влюби ти!
Когато не знаех - не ме научи. ...
Зимно 🇧🇬
даже без да има зимни гуми...
Студено е, не е по моя вкус.
Само много сняг - от думи...
Коловозите пред мен са очертани. ...
Утринен дъжд 🇧🇬
Небето плаче.
Капките с пълна сила
падат и се удрят в земята
или замърсените стъкла ...
Нарисувах те 🇧🇬
Със собствените си ръце
започвам стилно аз да те рисувам!
Вълнувам се като дете…
Там, в картината ще те жадувам! ...
Свърши хубавото време... 🇧🇬
( есенно-зимна импресия)
Свърши хубавото време,
скоро сняг ще завали,
северният вятър стене, ...
Облак 🇧🇬
събуждат мрака с копринени крила,
спускат се, прелитат,
прах в шепи разпилял се,
потъва и замлъква в посивялата трева. ...