ЛЮБОПИТКА
Тате, тате, я кажи защо с тези уши
слончето не може да лети?
Зайчето си няма бодли, а пчелата - роги?
Тате, тате, защо от небето не вали сладолед, ...
Горчиво е в чашата, в душата ми - също,
горчиви - всички мои делници.
Да вземат ме всичките дяволи мътни -
като Дон Кихот аз гоня мелници.
Вървейки към Ада, ще сърбам попарата, ...
Станала рано Росица, в мръкнало още навънка,
лик си измила с водица, снага си стегнала тънка.
В дълги си плитки, що сплела, китка трендафил се кипри
сребърни менци си взела, че на чешмата да припне.
Там си я чакал Стоян, росна й китка да вземе, ...
Идва време, когато луната угасва,
светлината в тъмнина прераства.
Дълбоката рана безмилостно се разраства,
а детето, живяло в нас, пораства.
Идва време, когато е трудно да заспиш, ...
С погледа си ти ме омагьоса.
Без срам открадна моето сърце.
Ръцете ми отчаяно те търсят,
душата ми лети към теб като перце.
Далече си, но аз мечтая. ...
Да избягаш от себе си не можеш.
Не е нужно дори да опитваш.
Не ще напуснеш ти своята кожа -
а да мислиш друго, е наивно.
Ще повярваш ли сега на лъжите - ...
Погледни, стая светла, стая пълна,
но пък тиха, тъгата е безмълвна.
Сенки бродят по стените,
духовете сякаш чуваме в душите.
Шепота на името ù, само той е във ушите, ...
С околното блато добре си се слял,
ах, общество, пардон, пак щях да се изложа,
хамелеонът би ти завидял
за съвършено камуфлажната ти кожа.
И ти пълзиш, защото те пълзят, ...
Не бъркай
Не бъркай влюбването с обичта!
Днес всеки е влюбчив, та до безсрамност.
Но много-много скоро след това
събужда се наплискан със реалност. ...
Боже, това май наистина си ти,
когато до мен се доближиш, дъхът ми спира,
чакам те, само се обърни и ми кажи:
"Искам те за мен, сърцето ми за теб умира!"
Страхуваш се може би, но помисли... ...
Аз искам да съм само дух. В безкрайните, насън, пространства.
Навярно съм роден без нюх. Щом безмълвно подминавах шанса.
Пък трябваше да бъда строг. Към живия във мене Дявол.
Отрекох се дори от Бог. И молитвите сега припявам.
Аз искам да съм само друг. По камъни небесен ручей. ...
Или исто(е)рията на моята поезия...
Аз пиша... не... аз пишех стихове...
от болката се раждаха един след друг.
Изписах и изхвърлих много листове
и с тях от себе си частици всеки път. ...
В мастилено-безлунна тиха нощ,
по-черна и от чашата с мавруд,
във пазвата си скътал остър нож,
до мен ще спре навярно моя Брут.
Ще бъде с образ на приятел стар, ...
Значимото е в малките неща.
Една малка пеперудка с белички крилца
ни напомня за деня,
когато, пърхащи и чисти, жадуващи за свобода,
бяхме с теб деца. ...
"... страхливият - ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилният - ще плаче от тъга,
а истинският - сам ще те намери ..."
Евтим Евтимов ...
Без име съм. Без цвят. Без плът.
Спомен отвлечен, привидение,
на някога предсказан път.
От никой невидяно отражение.
Без име съм. Оставих своето назад, ...