Poetry by contemporary authors
Кученца на двора 🇧🇬
Скарахме се с братчето ми Жоро,
нямам със кого да си говоря.
Сам съм до големия прозорец,
гледам трите кученца на двора. ...
Спомен за любовта 🇧🇬
Любов – магия, песен,
след нея идва есен...
Радвам се на любовта,
оплела нашите тела! ...
Де да бях... 🇧🇬
Ако не бях толкова страхлива,
щях да бъда повече свободолюбива!
Щях да бъда аз велик художник,
а не на хорските слова заложник! ...
Към другите 🇧🇬
И аз съм станал някак по-различен.
Защо, кажете ми, е нужно да остана
Такъв един харесван, но безличен!
И всеки кресльо тук с апломб да ми говори ...
Да запалиш слънце 🇧🇬
Времето е болка. И борба.
Измълчани тишини. И жажди.
Безвремието е нежност. И вяра.
Избор. Надежди. И обети. ...
На теб... 🇧🇬
денят ми ярко озаряват,
рисуват те по мен мечти
и сърцето ми завладяват.
Косите твои изящно разпилени ...
Кларис 🇧🇬
танцуват риби
и малки платноходки,
Кларис обича да обича
и обича да мрази. ...
Надежда 🇧🇬
Надявах се, но времето не чака.
На глътки подарявах любовта
и всяка болка приглушавах в мрака.
Надявах се на сбъднати мечти, ...
Между два свята 🇧🇬
на две разделям се.
В два свята съществувам,
постоянно сблъскват се.
Вътрешен и външен свят ...
Един единствен миг 🇧🇬
в един единствен миг от тишината,
обичахме живота от душа,
а не през призмата на сетивата.
Един единствен миг ти отделих, ...
Тъгата 🇧🇬
Георги Господинов ”Физика на тъгата”
Тъгата – капчици катран в сърцето –
оглозгва го като бездомно куче.
Раздира ни, зачерква ни небето. ...
Душата ми, подвластна на сезоните 🇧🇬
Изцяло съм подвластна на сезоните:
Душата ми разлиства се напролет
готова да поеме топлината
на цялото човечество и на земята! ...
Огненият Залез... 🇧🇬
При залез-слънце вятърът утихна,
а огнено морето затрептя,
щом Слънцето над него се усмихна
преди да слезе в Долната земя... ...