Ще кажа на всички какво ми се случи,
макар по-добре би било да мълча,
защото и с друг, ако тъй се получи –
на моята съвест ще легне това.
Вървях си веднъж през горичката рядка, ...
Имането не стигаше за двама,
дори един му беше много - злато!
Земята го изплю, а те се сдавиха,
по нищо не личеше, че са братя.
По-старият награби шепа, две, ...
Живеех на далечен, поетичен бряг
проспивах дните си или пък гмурках се за риба.
До оня ден,във който свръхтайно жури ме избра
и прати ме на мисия секретна на Малдивите…
Пътувах дълго: със самолет, със кораб и кола. ...
Как очи вечер да затворя
и кротко да заспя без никакъв проблем,
щом само като ги притворя,
те виждам легнал и притиснат в мен!
Но знам, че ако ги отворя, ...
Да превръщаш падането си във полет,
изправянето си във извисяване,
да тупаш прах от дрехите и от душата си,
да даваш, да обичаш, да обичаш да даваш,
да се оставяш да бъдеш обичан ...
На времето безлично по брега
се скитат векове, почти сломени
на сивия гранит под тежестта,
под паметта на цели поколения.
Но, всъщност, дали камъкът тежи? ...
Скъпото ни, буйно, весело момче
днес рожден ден има, торта ще яде!
Приятели поканил е мнозина,
пораснал вече е с една година!
Чаровната ни малка, внучка мила, ...
Оплетени в кълбо от полуистини,
не можем да намерим вече края
и за това сме тук. Несмело се разлистваме,
а всъщност ни е страх да се познаем.
Ти се боиш, че в старата си кожа, ...
Мечтах в живота да горя.
Душата във житейски огън да прочистя.
Мечтах безброй бисери да сътворя
и малкия си дом със тях да нагиздя.
О, грешка моя! Болка ненаситна! ...
Сляпа лудост вените в мен прояжда,
от безсилие сълза душата ми разяжда
и питам Бог защо и докога в самота
ще нося кръста на проклетата съдба...
... Дълго молих се и псувах, и ридах ...
Разкъсвам пак с кинжал платното, разтварям облаците във мечти, прегръщам образа, контура и влакното, прегръщам края на душата със очи. Обръщам рамката, но не откривам останали от мен лица преди - и пак със четката прикривам, и пак изсъхват нейните следи.
Оставих спомена за себе си застинал,
но тайни ...
То, небето, ме гледа с твойте пъстри очи...
ти целуваш ме с устни като огнени макове!
Не, не искам пощада – красотата боли:
тя е твоята сила, но и мое разпятие!
Златокосо вълшебство си – като сън долетя! ...
Откраднат миг
За тогава, когато беше вече далече...
Ти открадна мига ни и със теб го отнесе.
Но остана, защо ли, някак сгушена в скута
мисълта ми за теб всеки ден и минута. ...
БЛИЗОСТ
Понеже е жена, дели безкрая, не се набива на очи в трамвая. ...
Стои на крак и сякаш разговаря с тъгата си, и от смъртта по-стара.
Работи в парк, разпитвана от нужда: трева да среше, цвете да събужда.
Да сложи на дъгата седемстишна - прелитнал цвят липа или от вишна. ...
По дирите на синьото безбрежие,
по стъпките, поръсени със цвят,
сред светлина и сенки от гадания,
частица съм от слънчевия свят.
Загърната във дипли от мечтания, ...
Родих те с обич, кърмих те със нежност,
сега растеш - прекрасно цвете,
към бъдещето гледаш със надежда,
но и тогава пак ще бъдем двете
неразривно свързани с любов, каквато ...