Poetry by contemporary authors
Философи 🇧🇬
В едно почти митично време
Мъдрец един твърдял така:
„Не можеш никога да влезеш
повторно във една река!...” ...
******** 🇧🇬
>>>>> да преживеем
>>>>> заедно
>>>>> дъжда
>>>>> на брега ...
Залезът златен 🇧🇬
Обожавам залезите,
мистично време,
когато приказките оживяват...
Притихва златото ...
Порастване 🇧🇬
И няма вече обелен нос
и мъка от любов
А „първо” значи спомен,
насън или през сълзи ...
Падане 🇧🇬
Гориш и падаш. Твоят свят
ще свърши в зиналата бездна.
На тях очите им блестят
и с радост гледат как изчезваш. ...
Борба 🇧🇬
и светлото от мен изчезва,
лутам се аз в собствен ад,
насън пропадам - в бездна.
Може да измислям този сън, ...
Чучулига и славей 🇧🇬
На едно дърво в горичка
кацнала е малка птичка,
чучулига се нарича
и да пее тя обича. ...
На прага III 🇧🇬
Насреща припка детството ми мило.
И мама насълзена ме прегръща.
И тичам боса пак подир хвърчило.
На прага съм. А татковите длани ...
В купата сено 🇧🇬
и в ума си преплуваме Сена.
Виж, Сорбоната, тъжна е, виж,
от очите ни плахи ранена.
С теб пресичаме Шанз-Елизе, ...
Цветята да цъфтят 🇧🇬
Остави цветята да цъфтят
в градините ни есенни
и росни капчици да си текат
по листчетата тъжно-весели. ...
Уморих се 🇧🇬
Уморих се да бъда убивана.
Уморих се да бъда различна
и в приятелски бой да умирам...
Уморих се да бъда доверие ...
Стих 🇧🇬
Преди стиха идва сълзата.
След стиха идва тишината.
А помежду им е онова безвремие
жадно за любов. И светлина. ...
Преображение* 🇧🇬
Още лято... Тишина...
Вечер... Нещо омилее...
... Хлуе нежна ведрина
вятър палав щом повее... ...
Карамелка 🇧🇬
Карамелка съм. В ягодов цвят. И дойдох
по случайност във вашия свят. Да ви кажа.
Че сте станали сухи, студено безлични,
но в сърцата ви липсват ефирни безжичия. ...
Ветровете на моето лято 🇧🇬
Винаги странни и унесени.
Ту гонещи залези,
ту чакащи изгреви.
Самотни ветрове, ...
На прага II 🇧🇬
и трудно е да го прекрача,
макар че всичко е познато.
Била съм вече тука в здрача.
Душата ми очи притваря, ...