Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Коравите жени от моя род 🇧🇬

Коравите жени от моя род
в кръвта ми непокорството събуждат.
На този свят съм ничия и чужда,
но обич нося, вяра до живот.
Измерва ме съдбата с поглед строг ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

567 1

Най-ужасният миг 1984 🇧🇬

На летището съм. А в ръцете ми - сак.
Но кога заминавам? След час?
Огледалото гледам - висок съм. И як.
Но не зная кой всъщност съм аз.
Че пред мен е едно непознато лице - ...

stivi797

Poetry

465

На Силвия Ч.Р.Д. 🇧🇬

Искам стих специален да напиша!
И за твоята прекрасна външност,
и за “ядката” с умения – дар “свише”,
и за таланта във творбите всъщност…
Не питам колко са на брой годините. ...

Иржи

Poetry

862 2 14

Карайте внимателно! 🇧🇬

Как пък все ще се намери
някой, който бърза много
и минава на червено,
и по телефон говори.
Или кара в двете ленти ...

izi55

Poetry » Other

768 2 3

И тишината е благословена 🇧🇬

Секундите са нищо без стрелки,
които времето да разчертаят
на минало и днешно, може би.
Но кормораните това, уви, не знаят…
Секундите са повик за любов, ...

Довереница

Poetry » Philosophical

1.1K 9 18

Българският дух 🇧🇬

Той живее винаги в мен и аз го пазя,
дъхът на България, ще го запазя.
Нося го в себе си, в моето сърце,
предавам го на голям човек и дете.
Той идва отдалече, от историята наша, ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

720 1

Душата ми орисана е книга 🇧🇬

До мене тази вечер се поспри
да ти разкажа приказка, която,
написах с песъчинките на лято,
фенер светулков имам до зори,
ще свети кротко в топлата ми длан, ...

Patrizzia

Poetry » Love

526 1

На бой 🇧🇬

Напред ехтят маршове от славни дни
На бой - шепне духът на горди прадеди
На бой - мощен рев оглася родните земи
На бой - да браним бащиният край любим
На бой - окриля ни завета на нашите предци ...

Светли02

Poetry

678

Залагам 🇧🇬

Не знам... да се радвам ли или да плача!
Или да търся по-лесно решение на тази задача!?
Да гоня "Михаля", вятъра на забравата.
И да знам, че вече го няма началото.
Тъмна нощ, тишина, вятърът леко нашепва. ...

aap

Poetry

648 2 4

Шивач на мечти 🇧🇬

Мечтателка съм, да! Но без крила!
Орисана съм аз да си ги шия!
Откакто на земята съм дошла,
обличам се със своята магия.
От кръпките по моето сърце ...

ДетелинаСтефанова

Poetry

788 4 8

Валентин против Трифон 🇧🇬

Макар и с голи кълки на акъл,
навярно пак ще правя гъл-гъл-гъл.

VladimirKostov

Poetry » Epigrams

793

Импулс 🇧🇬

Жената е в сърцето на живота,
импулсът, който ражда светлина.
Жената е в душата скрита нота,
и на съдбата райска долина.
Тя вяра е и силна, и сломена, ...

natiii

Poetry

638

Лекарска изповед! 🇧🇬

В болницата тихо е - помни!
При лекарят така добър, отиди!
С бялата покривка през нощта -
вечно ще живееш си напомни!
Но не тук на земята - а в сърцата. ...

MolecularWolf

Poetry » Philosophical

779

Пожелай си 🇧🇬

Пожелай си да се срещнем!
Пожелай си любовта!
Със очите да докоснем
най-красивата мечта!
Пожелай си изгрев чуден, ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

704

Живот 🇧🇬

Смърт - нощно поетесо, кажи ми, от какво се разплака, ти?
Болка ли дойде непредвидена, или куршум те сполетя - ми кажи?
Може би в нощите тъмни, когато бях просто дете.
Сред вълците и черните врани, паднах на колене.
И нощем дращих думи обидни, докато ревах като малко зверче... ...

MolecularWolf

Poetry » Philosophical, Other

777

Беззъбо разказче 🇧🇬

От дете обичам да се смея
с две редици зъбки най-отпред.
Но сега е друго и не смея
да ме снима някой на портрет.
Стискам здраво устни, да не види, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Humorous

871 3 14

Мама си отива 🇧🇬

МАМА СИ ОТИВА
… мама тази вечер си отива, вперила в Отвъдното очи,
и дано във Рая е щастлива, Бог за нищо да не я сгълчи! –
с бархетната рокля на дивана, с блузката на рехаво каре,
Бог работи сякаш втора смяна – и в зори ще си я прибере, ...

Валери_Станков

Poetry

596 5 4

Светлосиньо 🇧🇬

Обичам те. И всичко в теб обичам.
Дори когато си понякога сърдит.
Разпръсквам светлосин букет от думи
и се сдобряваме с целувка пак.
А вън небето е отново светлосиньо. ...

absent

Poetry » Erotic

1.1K 3 8

Думичка от сърце 🇧🇬

Случва се често, кой да знае.
Как, защо, откъде
с нас суетата си играе
и радостта краде.
Мрачно навред тогава става, ...

biser

Poetry

922 2 2

Universe 🇧🇬

Universe
Born
Birds
Like
Pers!

Радостин

Poetry

733

По трасето за Балчик 🇧🇬

Някъде отвъд баира
между четири страни.
Вятърът за миг не спира
като струна да звъни!...
Да се пръска на парчета, ...

Ревов

Poetry

690

Сутрин писмо 🇧🇬

Сутрин писмо получавам,
че тъгата те обгръща,
Ръката ти трепери,
но ти си същата,
както те познавам. ...

BiberceMuharemi

Poetry

757 1

Любовен пулс 🇧🇬

И гуш, и цунка, и въобще
за тебе всичко имам, мила!
Нали съм твоето момче,
нали в сърцето ми си свила
гнезденце топло и Любовно, ...

mislitel

Poetry » Love

717 1 4

Надежда 🇧🇬

Надежда винаги ще има,
тя идва в трудност и в беда.
Ти никога недей унива,
след Мрака идва Светлина.
Когато ти е трудно и самотно, ...

PEGAS

Poetry

576

Разходка на нощта 🇧🇬

Като котка, меко стъпваща по керемиди,
бавно спуска се нощта.
Любопитна през прозорците да види
всичко… до най-дребните неща.
Тиха, тайнствена, небрежна, ...

АлексГ

Poetry » Landscape

900 1 1

Четеш стиховете ми 2000 🇧🇬

Четеш ти моите стихове.
Ужасни са, нали?
Описвам кръв и боеве -
тъй както са били.
Аз сякаш взимам те с ръце - ...

stivi797

Poetry

496

Остави ме далеч 🇧🇬

Остави ме далеч, нека бъдеш загадка,
недокоснато утро, ненаписан стих.
Щом се вгледам отблизо, магията кратка
ще загуби блясъка, който ми вдъхна ти.
Не ме каниш във твоя свят от близост, ...

ВЕСЕЛИН-АЛЕКСИЕВ

Poetry » Love, Other

761

Драскотина по бузата 🇧🇬

ДРАСКОТИНА ПО БУЗАТА
Аз имам белег от порязано
върху безимения пръст.
И никому не съм разказвала,
че мъкнала съм тежък кръст. ...

yotovava

Poetry

569 2 6

Мълчанието свое нося като жиг 🇧🇬

Мълчанието свое нося като жиг,
като печат на устните ми неми
и с вятър нощен, нежен повей, звездолик,
до съмнало мълчим. На разни теми.
Нозе подвива тъжен, кадифен и тих, ...

Patrizzia

Poetry » Love

467 1

Котараче за Поета 🇧🇬

КОТАРАЧЕ ЗА ПОЕТА
… как искам да си имам малко коте,
да си го викам вечер с „Писи-пис!“ –
и с него да не съм така самотен
над римите връз моя празен лист, ...

Валери_Станков

Poetry

515 2 1

Неделя във Варна 🇧🇬

НЕДЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Тиха Варна. Минус 4°.
Зъзна в шушлека си мек.
По Гезмето с километри
тъй не зърнах жив човек. ...

Валери_Станков

Poetry

609 2 4

Пътека към Рая 🇧🇬

ПЪТЕКА КЪМ РАЯ
Дори и да си бил добър,
се случва и да сбъркаш много.
Един ли дерт, или кахър
отдалечава те от Бога. ...

yotovava

Poetry

654 3 7

*** 🇧🇬

Изплакала тъгата своя в звездопад,
нощта проспива зимните недели.
Април сънува – в нея влюбен, луд и млад,
на май сънува люляците бели.
В съня ѝ кротък в теменужената вис ...

Patrizzia

Poetry

463

Тя 🇧🇬

Тя – цялата е нежен стих.
И даже стихове издиша...
Съвсем случайно я открих.
Прилича ми на бяла мишка.
Гризе ми... скришом съвестта. ...

Violet_86

Poetry

1K 4 11

Синът на вятъра 🇧🇬

СИНЪТ НА ВЯТЪРА
Навярно аз съм син на ветровете, и кой от тях на бял кон ме довя? –
покланям се – единствено на цвете и на Жена! – в братилите нивя,
нарошвам с обич светлите косици на малкото, разплакано дете,
и цял ден вихря пролетните птици, тъй мънички са в шепите ми те! – ...

Валери_Станков

Poetry

521 3 2

Венец на мъченица 🇧🇬

Животът ѝ беше като пътешествие с влак,
където всяка спирка беше ново начало.
Красотата й беше единствено в пътния сак,
ниско самочувствие виждаше в огледало.
По пътя нерадостен често цъкаха с език ...

Spring_sunrise

Poetry

640

Делнично 🇧🇬

Дори по празници съм делнична.
И само в делници греша.
Че всеки делник пълен е с дела,
в чиято тъкан е втъкан греха
По-делнична отколкото през делници ...

ZAGORA

Poetry » Philosophical

789

Казваха ми 🇧🇬

Казваха ми: " Той не заслужава
обич като твойта!".
Казвах им: "Когато давам,
не пресмятам точно колко....".
Казваха ми: "Сляпа ли си?! ...

izi55

Poetry » Love

780

За тебе 🇧🇬

Минутите се сливат в часове,
а дните ми препускат зажаднели.
По мислите съмнение кове
и в мелница безсъница ги мели.
Боли ме вляво. Тихо. Като в транс ...

Konstance

Poetry » Love, Philosophical

1.1K 6 14

Земята ме вика 🇧🇬

Когато отново се завръщам при рода,
в малкото селце сгушено в планина.
Усещам духа на дядо и баба, къщата,
малка градина пред нея, старата асма!
Земята отново ме вика, земята на рода, ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

767 1

Poetry by contemporary authors

Коравите жени от моя род 🇧🇬

Най-ужасният миг 1984 🇧🇬

На Силвия Ч.Р.Д. 🇧🇬

Карайте внимателно! 🇧🇬

И тишината е благословена 🇧🇬

Българският дух 🇧🇬

Душата ми орисана е книга 🇧🇬

На бой 🇧🇬

Залагам 🇧🇬

Шивач на мечти 🇧🇬

Валентин против Трифон 🇧🇬

Импулс 🇧🇬

Лекарска изповед! 🇧🇬

Пожелай си 🇧🇬

Живот 🇧🇬

Беззъбо разказче 🇧🇬

Мама си отива 🇧🇬

Светлосиньо 🇧🇬

Думичка от сърце 🇧🇬

Universe 🇧🇬

По трасето за Балчик 🇧🇬

Сутрин писмо 🇧🇬

Любовен пулс 🇧🇬

Надежда 🇧🇬

Разходка на нощта 🇧🇬

Четеш стиховете ми 2000 🇧🇬

Остави ме далеч 🇧🇬

Драскотина по бузата 🇧🇬

Мълчанието свое нося като жиг 🇧🇬

Котараче за Поета 🇧🇬

Неделя във Варна 🇧🇬

Пътека към Рая 🇧🇬

*** 🇧🇬

Тя 🇧🇬

Синът на вятъра 🇧🇬

Венец на мъченица 🇧🇬

Делнично 🇧🇬

Казваха ми 🇧🇬

За тебе 🇧🇬

Земята ме вика 🇧🇬

Queue