Poetry by contemporary authors
Невидим дух 🇧🇬
защото ти си дух невидим.
А щом политнеш с птичите ята –
от моя синева ще си отпиваш.
Ще трябва да те прося от смъртта, ...
Неонов дъжд 🇧🇬
... когато край хотела „Плаза”
нахълтат зимни ветрове,
и кацне гълъб на перваза –
да клъвне с теб трохичка-две, ...
The Human Eye
He was generous, just and defined.
But there was on the Earth a thing
That was from him declined:
Although he loved his wife a lot, ...
За вярата 🇧🇬
поседна плах и уморен...
Как вярата едва угасна?!
Дали все още се вълнува?
Нима отново нея чувам? ...
Килим от листа 🇧🇬
Вървя към нашето село, към дома,
отварям си вече сам пътната врата.
Стъпвам на килим от разноцветни листа,
лозови листа обагрени от есента. ...
Любовна шира 🇧🇬
когато, както, колкото, където.
Препълнени са другите блюда,
а твоето прилича на решето.
На дупчици го времето дълба, ...
Азбука 🇧🇬
търся утеха, но няма те с мен!
Сянка ли, спомен ли трепна с крила?
Ангел в сърцето ми вае кивот,
пише с писец бял: „Добро естъ животъ“. ...
Ноемврийски дъжд 🇧🇬
до есенно така ме наваля
и мокра съм, щастлива съм до корен,
и весела съм, чиста, не боля.
Навярно зима идва неусетно, ...
Машинисти 🇧🇬
Планина,връх,хоризонт безграничен,
облаци отвред пъплещи,задушаващи-
кълбета от пара взора потискат,
зловещо затишие-светкавици,трясъци,страх завладяващ. ...
Писмо до дядо Коледа 🇧🇬
дядо Коледа ще помоля
/само да не научи мама/
нов татко ще си измоля.
Този в къщи не го искам ...
Самотникът на Седмата ми пейка 🇧🇬
… седя самин на Седмата си пейка и си провождам миналия ден –
хем лятото от мене си офейка, хем зимата е зинала връз мен,
и чудя се понявга и се мая? – пред туй, що занапред ми предстои,
не смогна ли да свържа двата края, ще ги рисувам с розови бои, ...
Дворчето на баба 🇧🇬
Разчорли вятър вехтите асми
и дядо пусна пилците на двора,
и курника със слама зазими,
наръси го с игличките на бора, ...
Аз вярвам в тебе, белобради дядо... 🇧🇬
макар че съм пораснала с година.
Нетърпелива съм и се надявам
че пак ще спреш със Рудолф до комина.
И зная, пъргавите ти джуджета ...
Неделна нежност 🇧🇬
Неделя. Безпределна тишина.
По улици. Градинки. И площади.
Ще кажеш, че е минала война.
В безмълвиците вече ми се гади. ...
Слънце, слонче и момче 🇧🇬
над поля и градове.
Слонче в жегата вървеше
редом до едно момче.
А момчето - в тази жега ...
Молба до Дядо Коледа 🇧🇬
непослушничка аз бях,
с мъничките пакости,
може би се поулях.
Мама каза ми: "Поспри! ...
Смирение 🇧🇬
се приюти като ранена птица.
В сърцето огнище си направи,
разпали го със плаха искрица.
Градини в мен пося прекрасни ...
По уличките на стария град 🇧🇬
дворове запуснати.
Открехнати приканващо врати,
или заключени със катинари.
Рози и люляци ...
Миг на покой 🇧🇬
А в моята, тази дето свети в сърцето
Сгуших се там, намерих покой
в капките дъждовни, в силния порой
Забравила бях звука на щастието, и ето пея ...
Къде изчезна, мое момчурляче? 🇧🇬
… когато дъжд в прозорците ми плаче и вятър листопадите върти,
мечтая си да бъда момчурляче! – по бяла ризка, с босички пети,
пак да надяна летните бермуди, през парка с тротинетка да летя! –
и с кепчето да хващам пеперуди! – в най-тихите алеи със цветя, ...
Съдбовните срещи 🇧🇬
се случват веднъж.
Те носят наши изгубени части,
Забравени във времето,
когато наш е бил светът. ...