Poetry by contemporary authors
Горе на небето 🇧🇬
щях да тръгна някъде нагоре,
по дивите пътеки на Родопите,
по тишината настанила се в вековни дъбове,
... и после, щях до тебе да приседна ...
Лудата в мен 🇧🇬
боса вървя, бързам, пея си даже.
А любовта ми, животе, не пипай я,
лапите долу! Съвсем маловажен,
ти си без нея. Живуркане в сивото, ...
Кръгчета тютюнев дим 🇧🇬
Горчи ми вече всяка глътка въздух.
И давя се в лютив тютюнев дим.
И се изплъзва... как ми се изплъзва! –
все по-далеч Вълшебният килим. ...
От съдбата чакам знак 🇧🇬
квартирант – на чужда къща,
който ми е ближен днес,
утре – юда ме прегръща.
Вятърът ме е довял. ...
Утре 🇧🇬
Най-хубавата думичка е утре за мен
изпълнена с надежда и вяра една.
Да бъда жив и здрав аз всеки ден
да имам радост не само сива тъга. ...
За всяка болка Бог ще ти плати 🇧🇬
... пере морето мръсната ти риза, в бездънни центрофуги я върти,
най-светлата ти възраст се изниза, доде заравяш в пясъка пети,
по буните, обрасли с водорасли, дере мъглата своя сив шинел,
пресипнал гларус ще ти гракне: – Здрасти! Къде из тая пустош си поел? – ...
Виртуален помощник 🇧🇬
за пазач на райските градини.
Янаки Петров, „Безработният поет“
От жегата на лятото се скрих
на сянка пред компютъра – да пиша. ...
Грях и благодат 🇧🇬
Дебелото черво е парният котел,
топлещ сградата цяла на тялото,
липсва ли суровина,ни става студено
и инициативата за Живот бавно запада. ...
Когато 🇧🇬
изпили от дъха ни сила
пак гръм сърцето ще пожали.
Кога изпечен хлябът с рани
в солта потъне за закрила ...
Странен ден 🇧🇬
Има слънце,
А ние броим колко пъти сме се цапардосали,
Странен ден, входовете миришат на книги,
Търся извратени диалози с куклите. ...
В търсене на доброто 🇧🇬
те карат те да полетиш
и някак лошото в злите хора
с усмивка да заличиш.
Какво губим като помагаме? ...
Довиждане, до следващия огън! 🇧🇬
До следващия звън на телефона,
до следващия нощен есемес,
до следващия влак от триста тона,
зачеркнал невъзможното ни днес, ...
Остани 🇧🇬
да отпразнуваме и този миг сега,
да те погледам – бедна, изоставена
и тъжна, като никой път така.
В миналото ти недей се рови ...
Момчешка песничка 🇧🇬
Светлите момчешки дни къде са?
Кой ли ми ги крадна – мълчешком?
Пуши ми се! – малка "Стюардеса",
"Слънце", "Ропотамо" – или "Ком"! ...
Няма да ми прости 🇧🇬
тръгва си и бърза да замине
винаги съм там
за теб и мен
да прочета историята на лъжите ...
Изтривалка за спомени 🇧🇬
А той ми отвърна сопнато с дрезгавия си глас: "Това не е влак, момче, това е въртележка.
Влакът отпътува преди час и ти го изтърва".
Тръпки ме побиха, още когато чух студения му тежък глас, сякаш острие на леден ...
Пъстрите ѝ очи 🇧🇬
"Очите ѝ." - отговорих.
Очите ѝ, сияещи с нежна любов,
отразяват целия небесен свят -
светлината и тъмнината преплетени в едно. ...
Есенно-оранжев стих 🇧🇬
ставам кротка, добра
и… мъничко тъжна.
Заприличвам на нея –
зряла жена. ...
Аз също 🇧🇬
отхвърлен и от чужди, и от свой.
Защо във огледало да се вглеждам?
Там, може би, и над стоте изглеждам.
С момичета съм бил и ще съм пак. ...
Грешен си (Стих) 🇧🇬
Греша ли и аз с тебе така-
Че заобичах грешник като теб?
Че видях в очите ти не нежност,
а ласка, ...
Обичам 🇧🇬
обичам всички летни дни
и небосвода син над мене,
обичам теб, обичай ме и ти!
Обичам твоята усмивка, ...