След десет години /на моя скъп 12 А клас (Випуск 2014г.)
🇧🇬
Пак след десет години се срещнахме,
всеки сграбчил живота в ръце.
И към спомени мили погледнахме
с разтуптяно от трепет сърце.
Всеки своята приказка има - ...
Омаян от невинността ти, дете,
аз унесох се в приказни мечти!
Благодаря на Господ за късмета
теб да срещна, душа да полети!
Аз сред страдание, тъма живях, ...
Така е хубаво да нямаш грижи,
в черупка да затвориш своя ден
и с хубави неща да го нанижеш,
от простотата му да си пленен.
Дали ще споделиш море и пясък ...
Реката на живота ни влече
към брегове далечни ни отвежда
забравата след нас ще потече
от дните, нявга чакани с надежда.
Аз търся пристан на незнаен бряг ...
АВТОПОРТРЕТ СЪС СЛАДОЛЕД
... днес бях се барнал с бялата си ризка,
и – както си вървях по "Филарет",
нали момченце съм, ми се прииска,
и тутакси си купих сладолед! – ...
Тихо стъпвам на пръсти, че вън
котарак сред тревата заспал е,
мърка песничка нежна насън,
той – бродяга, от век непогален.
По кожухчето всеки бодил – ...
ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО
Не бях се гледал скоро в огледало, и днес бях в потрес, като се видях,
печално старче – вече побеляло! – пък и отдавна станало за смях,
потънах из дълбоките си бръчки, раздрани с най-зловещия молив,
с мен Времената бяха много мъчни, а пък и аз не бях из тях щастлив, ...
В розовия цвят на Егейския следобед
аз не мога прегърна този който ревностно обичам.
Мек и влажен е неговият меден поглед,
но сълзите му като солената вода се мудно стичат.
Защо те няма тук при мен във тоя миг, ...
Легна слънце и луна през облаци вечер крие се
събори огласяват що сме останали по села
кой че се бори у тая Родина
що сме останали тука - кураж дружина
Дух да има ...
Горещината лизва като огън.
Потапя душите в адския казан.
Отвсякъде се чува тъжен вопъл.
Дихание сред природния капан.
Спасение, сламка в живота горък ...
Прекрасна нощ. Дъждовна, пълнолунна
душата съм на този сънен град.
И нека вместо мене те целунат
акордите, в които непознат,
светът от вчера тихо се възражда ...
Намерил себе си, на себе си приличам -
свърталище на тъмни бъднини.
Душата ми е толкова различна,
но в ранна утрин към пръстта кълни.
И я прегръщат с воя ветровете - ...
Тя бе оръдие в ръцете на човека.
И мъкна я на гръб той много века.
Забива я в земята плодородна
и точи я да бъде модна.
Но времето на къра се изниза, ...
ЧОВЕКЪТ С КНИГА
... когато Светлината на света започне страшно да не ми достига,
затварям се – и почвам да чета написана от стар приятел книга,
пропадам в бездни, виещи от мрак, или летя със птиците в простора,
и връща се надеждата ми пак, че нямат край добрите, светли хора, ...
Рисува ми се дъжд, стрехата споделена,
разхвърляни на пода дрехи…
признание как ни болеше разделени
и как са топли пак ръцете ти и меки…
Рисува ми се тъмен натюрморт – ...
“Войници, родината и императорът ви зоват!”
Но чия е тази родина?
Изгрява червеното слънце върху техните потни и уморени чела,
с трепетно, печално сърце подминават другарските тела.
“Безконечна да е Японската империя!” ...
Имам безброй причини да се обърна
с благодарност към вас, любови.
Аз изобщо не ви се сърдя,
че ме обичахте наготово!
Кой не би оздравял - от болен, ...
Сценария не зная кой е писал
и колко са солта му и пиперът.
Събитията носят тайнствен смисъл,
на мен остава ми да го намеря.
Уроците трънливи да науча ...
Стари влъхви опърпани дните горещите,
в пепелищата ровят, миришат на смърт и на дим,
а очите в им празни раздели са срещите,
след които не знаем дори накъде да вървим.
Те в душите отглеждат пожари и гарвани, ...
В моменти на изпитания се вижда
каква стойност имаш, дали си годен!
На пострадалите никой не завижда,
тежка е съдбата на човека народен!
На хората къщите пламъците изпепелиха, ...
Ето ме отново, в главата ми строя стена,
между мислите ми, спасявам детската мечта.
Цветни спомени пазя, преди черно-белите да ги погълнат,
в меланхолията си, в тъмнината им да се удавят.
Домът ми пустее, не живея в него, а в ...
Не ставам за обичане, любими,
не ставам за дуели на честта,
ако към теб посегна, спри ме!
Ако ли не, залиташ в пропастта.
Не ставам за цветя и свещи, ...
Дядо,разкажи ми за онова сушаво време,
когато по Илинден рукваше дъжд...
Нали спомените са в душата ти бреме?
Дядо, защо се разплака на мига изведнъж:
нима Свети Илия тогава дойде от небето ...
Вдъхновено от "Пожарите на България" с автор Ranrozar (Стойчо Станев)
Неразсъмнало още, а огън кладе
слънцето жарко в небесната пещ.
Ни глас на птица, ни свирня на щурче...
Тишина и предчувствие за ад горещ! ...
МУСАКАТА НА МАМА
... не зная как реши един следобед
във кривото тавенце – алпака,
наместо да възври в котлето бобец,
да ми направи – Мама! – мусака. ...