Всяка раздяла е малко умиране,
всяка раздяла е себенамиране,
чувства и мисли, стремежи, мечти,
спомнят, осмислят по минути и дни.
Спестена усмивка, пропусната фраза, ...
Съдбата нахално затропа и нагло ме пита:
„Аз знам, че си бил на върха – истински крал,
макар и за малко, с предателска свита,
но с твоята истина всъщност как си живял?”
Неистово питам се в отговор – на какво да заложа? ...
НЕМИЛОСТИВ БЕЗЛИХВЕН ЗАЕМ
... додето осъзнавах, че съм никой, посече ме секундната стрелка,
между сълза и смях, които бликат в душата ми, успях да се река! –
записах се със главната си буква във паметта на своя минал век,
от стиховете, дето в мене рукват, не се видях със тежък банков чек, ...
За тоалетни никой тук не пита.
Почесва въшките си слънчев крал.
На скъп парфюм фонти, сред кикот, свита -
без баня всеки дълго би живял.
На танци и на вино ще заложа, ...
В съседно кралство дракон запалител
принцесата отвлякъл в пещера.
Видя се принцът наш свети спасител.
" Възможност ( рече шутът ) е добра! "
Двубой настана, гледай ти, епичен ...
Шутът веднъж реши да изпита
пред великия и всемогъщи крал
как член на неговата вярна свита
кралската му смърт би преживял?
Кралят скри се зад една завеса, ...
П Е Т Н А Д Е С Е Т М И Н У Т И
Ако Музата отвътре напъва,
обърни и галантно внимание,
но недей с Нея целия си живот,да запълваш,
ако не я усещаш като призвание. ...
Грешим, рушим, презираме и мразим,
загърбваме покорство, доброта.
На истината спомените газим
и чакаме фалшива свобода.
Прекършваме стеблото на живота ...
Идея хитра дадох на сина си –
със майка му седим ли на балкон,
букетче елегантно да изтърси
от него управляваният дрон.
Ще пише на букета: «Вярвай, мила, ...
ЗАВРЪЩАНЕ
... защо изобщо някога съм бил детенцето на дядо – и на баба ми,
валмо от трън, бодили и осил, търкалям се във спомени ограбени –
пресъхна в двора старата чешма – и циганите къщата събориха,
обраха сетне древната асма – и брусиха с железни пръти ореха, ...
(В памет на Алексей Навални.)
Сибир. Затвор. Железен оков!
Нощ непрогледна над таз руска земя.
А тя, обвита в печален покров,
ридаеше тихо за свойте чеда. ...
СЕЛФИ НА ФИНАЛНАТА ЧЕРТА
... в сезона съм на мъдрите болежки – и кретам към финалната черта,
не искам да повтарям всички грешки, които сторих нявга в младостта,
отново да се хвърлям в низ любови, в безсмислени мъжкарски крамоли,
и – същи роб в тъмница без окови, да скачам сутрин с третите петли, ...
Додето тишината, край дядовата къща,
през ниската ограда във детството ме връща.
Аз яхвам свойта пръчка. И хуквам към гората
по тясната пътечка, направо при Ламята.
Която от баира – се готви да ме смачка, ...
Настъпило е време епохално
на тренинг и сложни разчети...
навлезли неуверено, малко по малко,
във фазата... провиждащи и слепи.
Мерят се сили... авторитарно... ...
Не помня вече колко време мина,
откакто уж сбогувах се с тъгата.
След нея се превърнах в чудно бѝле
за болките в сърцето и душата си.
Отдавна бе. Поне, като усещане ...
Някое утро, в което те има,
ранобудна ще тръгна в полето,
ще открия четирилистна детелина
и с нея ще си закича лицето.
Ще набера букет от слънчогледи, ...
У С М И В К А Т А
Усмивката на нашата планета
нащърбена от мегаполиси,бълващи пушеци,
шизофренично оглежда Космоса спретнат
и с надежда напрегнато се ослушва... ...
Живея като в сладка приказка,
притаила се в твоето дихание.
Но е по-хубаво от всяка мечта,
и още по-хубаво от всеки сън...
И живота си мога да прекарам, ...
БАВНИЯТ ЗАЛЕЗ НАД ВАРНА
… как искам да потъна в бавен залез, разчорлил плащ над сетния ми скат,
да се подпиша с топъл показалец – в прекрасния под мен! – нетраен свят,
да гушна кротко в пазвата си цвете, дете да милна, Книга – и Жена! –
и Господ да въздъхне: – Е-еех, Поете! Най-сетне се превърна в С ...
"Луната спи безплатен призрачен сън"
Добрин Димитров Векилов (Дони)
"Луната спи безплатен призрачен сън". Дори не пита,
кой птици през нощта е крал.
Очи кой е рисувал? Спи, на кравайче свита. ...