Когато рима от душа извира,
а болката в сърцето продължава да напира,
когато всяка вечер се умира,
а сутрин раждаш се - и всичко туй не спира.
Когато шепнеш нежни думи на ухо, ...
Ще ги разкъсам тежките вериги
на този брулен мой до днес живот.
И през напуканите нервни диги
ще хвърля този мълчалив хомот.
Ще тръгна аз през равните полета ...
Смехът ти, искам да те слушам.
Прекрасна музика за моите уши.
Очите ти, искам да ги гледам.
Реален мост за нашите души.
Устните ти, искам да целувам. ...
Отрежи ги, косите си, Дела.
Той те обича. И той заслужава.
Поднеси му любов на вечеря.
Поднеси му сърцето си в здрача.
Отрежи ги. За него. До края. ...
Ще дойде ден, във който ще съм силен!
Ще дойде ден, във който аз пак ще съм стабилен!
В този ден ще бъде всичко по-различно,
В този ден няма да има нищо лично!
Ще наранявам, ще разбивам... ...
Такъв е животът...
Брутална си. Безмилостна. Жестока.
Красива, фатална, безсрамна и зла!
Възбудена, грешна, понякога кротка,
каквато поискаш, страхотна Жена.. ...
Изтрих си БИОСА и настроих харда да дрънчи.
Пуснах Уиндуууса да търчи.
Обаче вирус го изпревари и
РАМА му разтовари от излишни програмки,
без излишни драмки. ...
Краката ме болят, приятелю,
тъй трудно през живота аз вървях.
Излющиха се, станаха на камък,
но път с червен килим не довървях...
Не доживях семейство зад гърба си, ...
Откровения
Със спомени живея често как бързо времето минава,
до вчера колене обелил, очаквах ласките на мама.
Вървял съм точно като другите, във всички ни едно тупти,
в живота малко са призвани да водят с едни гърди. ...
Извинявайте, че не се побирам в общоприетите понятия, но аз обичам да рисувам. А тази "Капка акварел" е съпроводена с "Мечта " на Шопен... Тогава е истинска!
Б.
Приготвихте ли си чадърите?
Дъждът си има своите добри страни...
Б.
Любовта в мен е белоцветната вишна,
отпила от нашата пролет лъчи,
разпъпило утро от целувката скришна,
нежен южнякът във сънни очи.
Любовта в теб е палитра от багри, ...
Ало! Здрасти! Недей да затваряш.
Да, звъни ти безпаметно лудата.
Тази, дето ти все изоставяш
и заменяш внезапно за другата.
Ало! Как си? Пращиш ми в ухото. ...
Бялата риза - от майка ми дадена,
от жена ми колосана и прибрана за по-добри времена...
Бялата риза - малка ми станала,
но и душата ми - синята, съвсем омаля...
Може би станах вече сто килограма - ...
По улицата влажна, тъмно сива,
виждам да вървят забързани лица.
Пред очите всичко ми се слива,
докато не избухнаха букет цветя.
Нарциси сега ти подарявам, ...
Кратки фрази - паяжини нежни,
недопята песен в мрака се топи -
В сънища съдбовни - тайни срещи,
с топли погледи от искрени очи.
Силни думи - пламъци съдбовни, ...