Моля те, моля те, спри…
Знам, че “моля” няма да те спре,
нито “недей”, “обичам те” дори…
Моля те, нещо във мен отново ще умре…
Моля те, моля те, не удряй… ...
Кога ли най-накрая ще успея
в живота си да сложа малко ред?
И гледам как „съвременните” хора
не спират и вървят напред, напред...
Изглеждат сякаш знаят си цената, ...
Не ми е трудно с лошите, не ми е и с добрите...
опитах се да бъда по средата... и сгреших,
и гледах всички с вдигната глава, и право във очите,
но никой не разбра какво сама си причиних.
Така неволно там, докато смеех се фалшива, ...
Липсва ми времето, когато съм с теб,
във него се чувствам сякаш с криле
и нека да знаят, обичам те, беб,
с невинната искреност на малко дете.
От небето ще взема една едничка звезда, ...
Ще има ли от мен какво да вземеш
след всичкото, което дадох ти и взе.
От живота ми, от мен самия,
така потребно ми преди и днес.
Допуснах те в себе си, ти влезе, ...
С очи те търся, а устните копнеят,
ръцете молят твойте да докоснат.
Викам те, а думите ми се пилеят
и по стръмния, неравен път аз тичам боса.
Тичам, ала вече закъсняла, ...
Ще застана отново под ореха,
онзи, твоят, увиснал край пътя,
помнещ още как жадно се гонеха
твоят страх във очите с дъха ми.
Ще разголя под него душата си, ...
Заглавие и идея –
благодарение на comeon (Септември)
Миг вълшебен... С тебе сме сами.
Грях и пламък... Нежност ли вали?
Миг вълшебен... Слепи небеса. ...
Не го разбирам тоя делник,
тъй упорито хванал ми се за полите.
А някога обеща ми да е празник,
обеща ми да е по мъничко от всичко.
Не ща да зная и какъв е този празник, ...
... невидимото в тишината
Без лице, без маска и без грим...
Безличен, скучен, прозаичен - сив...
Денят започва с утрото, а после здрача
потапя миговете страст. Дори не чака ...
„А тръгвали ли са си влакове от теб?
От твоя свят. От гарите ти. От душата ти...„
Селвер
Влакът тръгна! Тръгна си и ти!
Останах пак сама със тишината... ...
Исках да пиша аз... За любовта,
родена още в майчина утроба.
Че няма как за нищо на света
да бъде заменена тя със злоба.
Исках да пиша аз... За топлината ...
Поема ли да ти напиша, или стих?
Душата ми разделя се на две.
После ден и нощ в едно се вплитат
и всичките ми сетива те питат:
Ти, музата, тези думи предизвикала, ...
Страхливците презират любовта.
От верността и истината бягат.
Издигат в култ страстта и похотта.
Лъжливи имена на всичко слагат.
Обвързването е за тях затвор ...
БЕЗВРЕМИЕ II
Тишината тук е сънна, лепкава и гъста –
вслушаш ли се, вятър в хълмовете дреме
и долавяш как невчесано, лениво и на пръсти
покрай теб минава бавно дрипавото време. ...
Някакво псе разговаря със мрака
и се дави от дългата си тирада.
Като петно от мастило в ученическа тетрадка
нощта се разлива.
Всеки се суети по своята орбита, ...
Как да вярваш на някой различен,
като знаеш какъв си циник
и в очите да казваш ''обичам'',
щом след ласката следва ритник.
И познаваш се лош и потаен, ...
Черни птици раздират с крилете си
умълчаното сиво небе.
И съм толкова бяла, колкото черното,
след откъснати мисли. Ръцете са две.
И не напразно са две. За прегръдка, ...
Готово! Загасих го! Спрях ù тока!
Затягам си колана за излитане.
След малко ще съм толкова високо,
че тъмното ще бъде ослепително.
Горите ще са някакви си храсти, ...
Не ме целувай, ще се влюбиш
и после вече ще е невъзможно.
Да ме забравиш и да ме изгубиш
ще се окаже твърде сложно...
Аз съм водата - тиха и спокойна, ...
"ИЗГУБЕНА"
Там, където бях, бе жестоко и тъмно.
Там, от където дойдох беше студено и зъзнех.
"Нямах мечти. Не виждах звезди.
Само изображения прелитащи внезапно. ...