"Престъпно скрих сълзите си и пак съм весел,
обичат ме и хората, а Самотата боса
диктува нотите на лебедовата ми песен
и тихо побелявам... недокоснат...
Ще свия пак цигарата с надеждата за пролет, ...
Забавно е да гледаш как другите се чудят
силата си откъде намираш.
Забавно е да ги гледаш,
макар да знаеш, че и ти за туй на представа нямаш.
Забавно е да си мислиш, ...
На този свят, където Светлината
е прясно изгорена млада „вещица”.
Където Тишината не е свята,
където е студено и горещото!
Където уж гъмжи от мили хора, ...
Не си отивай никога, любов.
Намерих те и здраво те прегърнах.
Дали дочух случайно твоя зов
или нарочно някъде те зърнах?
Не си отивай, ако през деня ...
Ранявах те,на шишове въртях
душата си... тя капна от умора,
желаех да съм истинска... не бях
и тя реши да спре от изнемога.
И думите ми ледени до скреж ...
Имам си делници, нямам си празници.
Живея наужким, нямам и спомени.
И любовта ми е само фантазия.
Мога ли? Как? И защо да я помня?
Имам познати, но нямам приятели. ...
Вечерната трева в окото на щуреца
защόри без остатък синьото на здрача.
До точка се стопи на залеза писецът,
драснал две искрици, които да изплаче
самотна и добра нощта като вдовица, ...
Остарях безнадеждно, моя синя любов!
Постепенно душата ми стана на камък…
Но - за пред хората, а в същност - варовик, даже бигор
готов да погълне поредната чаша със ядове…
Остарях безнадеждно, моя бяла любов! ...
„Защото и небето притъмнява,
когато му потъна във очите –
вместо плесник (простете) – ви прощавам.
Но зная, че не можете да спите.”
Камелия Кондова ...
С малко страх в очите
сънувах сън (то може ли изобщо да се спи
когато запетаите превръщат се в сълзи)
за някакъв забравен свят на многоточия
мастилено проблясващ в храсталака на сюжетите ...
Матракът на пода свален ни разказва
за двама, които събира, а после разделя;
нашепва за страсти свирепо горели,
раздира чаршафа и спомена също.
Краката им вплели мига до забрава, ...
БЕЗВРЕМИЕ
... Едно обаче зная с положителност –
от тука просто няма път “нататък”!
И не защото с пагубна стремителност
асфалтът просто скача във водата ...
Защо трябва да си отиват хората от този свят...
Защо трябва да ни оставят, когато изглеждат най-здрави...
Мечтите ни се разбиват, а идва тъгата...
Защо чудеса се не случват...
Защо не се съживят... ...
Морето бушуваше с пълна сила.
Стоях на брега, гледах големите вълни
как разбиват се в скалите,
и въпреки че е бурно,
не се страхувам да се хвърля в него ...
Абсурдните неща са тъй нелепи.
Като хладилници за ескимоси.
Подобни на биноклите за слепи.
И отговорите на глупави въпроси.
Абсурдите отварят ни очите. ...
Вече знам за Касикяре*, откъде тече
и как във себе си навлиза.
И кога пред мен ще съблече
една змия последната си риза.
Мойто тяло с напукана кора е, ...
След себе си оставя прясна рана,
пресъхнали от сълзите очи,
усмивка, непохватно изиграна,
под чийто блясък болката личи.
Молитвите след нея са напразни ...
Нека дълго да те има с мене, Господи! Писна ми да вярвам все сама!
Прегърни ме като бял апостол! Нека пиша с твоите слова!
Малка съм, а съм голяма някак, лудичко звучи като гърмеж...
Качвам се безропотно на влака - само трябва да ме поведеш.
Дай ми малко, алчна ли те искам? На кафе със мен да постоиш. ...