Poetry by contemporary authors
То, времето… 🇧🇬
сливаш в окръжности тази реалност.
Дълго пропадахме, търсехме връх...
Смешно ми стана - баналност.
Тъжно, по-тъжно, брутално дори ...
Жалба за обич 🇧🇬
Ревнувам от есенен лист и чувам
как вятърът носи студа. Тъгувам.
Не виждам. Към Слънцето вдигам ръце
и моля се с бедното си сърце... ...
Старостта 🇧🇬
По Недялко Йорданов
Старостта е въздишка.
И е видно това
не по белите нишки ...
Болката в cърцето 🇧🇬
само целувките ти ми остави,
нека милувките останат в сърцата ни
и един за друг да не забравим.
Ти пак си в мислите ми ...
* * * 🇧🇬
че забравяйки старите рани
ще забравиш старите чувства,
нали не мислиш, че толкова лесно
ще ме прежалиш, ...
* * * 🇧🇬
потънала в мрак, скована...
красота и утеха намира единствено в мрака...
светът ми тъне в нощ без звезди,
без луна на небето... ...
В самодивската вечер 🇧🇬
Вън студено е – сняг заваля!
Първа пролетна приказка как да разкажа –
вие вятър и мръзнат цветя?!
В самодивската вечер, напевно-шептяща, ...
От другото небе 🇧🇬
От другото небе не слизат пътьом!
Не идват дъждове да утешат
човека в тъжната му смъртност.
От другото небе кивот не търсят ...
Завръщане 🇧🇬
Лавини от пепели, натрупани с времето,
пропукани сриват се, политат, свистят...
натежалите пясъци, напоени със бремето,
устояват, но колко ли още и как ?! ...
Обичам да обичам 🇧🇬
Обичам да обичам!
Някого, нещо...
Мога да си говоря с някого...
мога и да мълча с някого - Приятел. ...
Ветренски чудеса 🇧🇬
Тук дните кацат като пеперуди
– и носталгично тъжни, и щастливи –
на дясната ми длан денят се буди,
на лявата ми длан нощта заспива... ...
Пътуване 🇧🇬
една закъсняла Луна,
забравила пътя към дома,
и мисли, които се гонят в галоп,
а там в тъмното една тишина, ...
Нокти 🇧🇬
Леглото може после и да плащаме.
Задръжките си вече аз съм смъкнала.
Ненужно е с любов да се захващаме.
Не спирай тока. Недей да ме обичаш. ...
Ден, който остана неразбран 🇧🇬
Духна топъл вятър - довя тъга,
мисли тъжни се втурнаха с дъжда,
поляха цвете с навъсена глава,
без смисъл радостта потъна в калта. ...
От край до край 🇧🇬
Ще те уловя с миглите си и ще те вплета в косата си.
Ще те зазидам в бръчките около окото.
После ще те пусна и ще те помилвам
и най-подир ще те отдалеча от злото. ...
Пролет се пуква 🇧🇬
В двора си имам сливка млада.
В зелена премяна вчера бе.
Днес я виждам с изненада -
като облаче бяло в небе. ...
Безтебно (остани) 🇧🇬
Твърде сух за безтебно преглъщане.
Остани, да вървиме нататък!
Нека тръгнем, пък дори да е връщане.
Нека спомен ръждив ни подскаже, ...
Луната срещу мен 🇧🇬
и душата ми сломи.
Въпреки че пътя ми озарява,
тя душата ми наранява.
Опиянен от твойта красота зловеща, ...
Окуцялото слънце 🇧🇬
в облак над разсънената кръчма.
Раздърпан и невчесан старец
кастрон с шкембе чорба поръчва.
Подлютва – и пипер, и чесън ...
Не питай 🇧🇬
се влюбих във тебе.
Как стана така,
че от теб съм обсебена.
Така неусетно ме плени, ...
Несъздател 🇧🇬
Събера ли всичко,
което ми липсва,
ще избухне Нова Вселена!
Излея ли всичко, ...
Защо 🇧🇬
при мисълта, че може и да не те видя?
Защо изпитания съдбата ни изпраща
и разделя ни насила?
Защо не може да сме заедно, ...