Poetry by contemporary authors
Воин 🇧🇬
Аз съм денят. Аз съм и нощта.
Див и яростен. Воин и пазител.
Воювам с дух, сърце и душа.
Насаме със съмненията и съвестта. ...
(Не)мъртвите поети 🇧🇬
Поетите призвани, орисани да пишат,
разпънати между "сега" и бъднини мечтани,
чрез радостите хорски и болките им дишат,
със слово ни разтърсват, или лекуват рани. ...
Сънувам спомени 🇧🇬
преминаха през огнището на деня ми...
Мечата кожа пред него - съвсем,
ама съвсем изпосталя...
Проскуба се пищната козина ...
Следизборно 🇧🇬
това е ясно като две и две.
Ако така животът продължава,
нещата не отиват на добре...
Днес мутрите пак правят политика. ...
Целувка за сбогом 🇧🇬
Целувката за сбогом се запомня,
недей да ме целуваш отчуждено!
В една целувка чувството е огън,
без който на човек му е студено. ...
След всяко "откъсване"... 🇧🇬
След всяко "откъсване" знай любовта ми
е дваж по-силна и истинска!
Не се колебая да искам ли още
и още, и още пак същото. ...
Друга 🇧🇬
Започнах, щом осъзнах, че светът е неприятен, лош, с дъх силен,
студен, с дъх остър като нож.
Бях малко дете,
бях безгрижна, ...
Живот като игра 🇧🇬
събрала и тъжни, и радостни дни.
Не може дори и прецизната гума
и ред да изтрие. Остават следи,
които показват живота реален - ...
Содомия или две? 🇧🇬
А за мойта красота само птиците говорят.
Те гугукат във нощта.
През прозореца отворен
префюфюква със крила морна птица със наморник. ...
Подлец 🇧🇬
ти не чу моя зов.
След теб неуморно тичах
и молех за твоята любов.
На любовта ми внимание не обърна, ...
Лунни утрини, слънчеви нощи 🇧🇬
Има ласкави дни, потопени в златиста омая,
с катедрални пространства, с трогателно-синьо небе,
със мъхнати слънца в безметежната вис на безкрая
и златист хоризонт, като златно църковно кубе. ...
Избор 🇧🇬
Във стаята мрачна си Алек стоеше
намусен, навъсен, все тъй черноглед,
писмо за раздяла от нея четеше
и сълзи си ронеше в листа проклет. ...
Пируети 🇧🇬
скача... И даже тупти.
Колко нелепо е всички да знаят
колко са малки и зли.
Все по-далечен и все по-отгатнат ...
По приятелски 🇧🇬
щом очите ти от мен се снемат.
Но когато си до мен,
еуфория и щастие аз усещам,
дори бих казала, ...
Едва ли 🇧🇬
.................................................
Под дробната черта на хоризонта
отплува корабът на аргонавтите.
Остана да се блъска в кея океанът ...
Събирам светлина 🇧🇬
Свети тишината.
Повей на вятър.
Късче наслада.
И нежност. ...
Любов, къде си? 🇧🇬
Всичко преживяно връща се за миг и пак умира.
Душата ми те вика, но ти сякаш бягаш, нарочно нараняваш ме.
Липсата ти ме убива, разяжда ми душата и сърцето ми умира.
Защо изобщо срещнах те, защо изобщо любих те, защо изобщо влюбих се. ...