Мразя факта, че всеки път неканена
идвам на гости в твоето сърце.
Мразя факта, че всеки път изгонена
тръгвам си от твоите ръце.
Колко силна да бъда... ...
Боли ме, когато ти махам за чао,
всичко приключи със ново начало,
боли ме, когато те няма до мене,
а вярвахме, мислехме, че имаме време.
Боли ме, когато те гледам в очите, ...
Ако някога внезапно усетиш
тъпа болка да те прободе отляво,
не се чуди изобщо откъде е -
знай... че там съм се спряла.
Ако някога чуеш позната песен, ...
Всяка дума под строй не изправяй отпред,
не ми дишай във ризата, моля те.
Аз не чакам отплата, ти недей с пистолет
да примамваш във мене жената.
И не искам когато ме целуваш в нощта, ...
"Самият живот е често будна кома."
из коментар на Илко Илиев (poeta) на друго мое стихотворение
Животът днес е будна кома.
Смъртта протяга криви пръсти.
И пред последната икона ...
Съзирам те, любов...
в утринно небе, разкъсващо сенките с белотата си,
пречиствайки най-горчивите грехове
на безумните демони във душата ми.
Съзирам те, любов... ...
Смела съм, но не до там
Ах, късно е. Как да го избегна!?!
И да пропадна, като в бездна,
и после да изпитвам само срам...
Горко ми, но ще Ви погледна там. ...
Невъзможното утре отново до ъгъла чака
и със жадни очи тихо крачи в една безнадежност…
А дали ако спре този свят безпосочно да бяга,
ще открие, че всъщност ни съди за глупави грешки?!
Невъзможното утре и днес ти задава въпроси: ...
Нарисувай ми слънце, нарисувай небе,
нарисувай ми цяла планета.
Светъл дом за моите криле,
една любов, от сънища взета.
Имам всичко - мечта и покой ...
Аз не мога да бъда спокойна
в дни на безветрие и опасно затишие,
аз не мога да бъда спокойна
и в дни на метежи и бурни събития.
Страдам, много страдам от човешко бездушие, ...
по "Последна радост" на Йордан Йовков
Люцкан гори в червени пламъци,
а дъжд цветя краси трупа му жален.
Букет бегонии, сияйни в росни блясъци,
живот желае - Богу веч предаден. ...
Краката ми вървят само в нейния път,
в скута ми няма място за други бедра, освен нейните,
ръцете ми не могат да галят други коси, освен нейните - черни,
обонянието ми улавя нейното ухание сред 1000 други миризми,
усмивката ми не може да се появи пред други очи, освен нейните, ...
Искаш ли да те прегърна и погладя по гърба?
Искаш ли да те целуна и погаля по врата?
Искаш ли с ръката своя твоята да стопля?
Искаш ли полека, нежно, по косата да те чопля?
Искаш ли съвсем случайно, сгушени да замълчим? ...
Във всичките ти ъгли на душата
не съм надничал аз нарочно.
Че всичките си имат свои тайни...
Да бъркам там си е порочна.
За да забравиш тайната в душата, ...
Усмивката на чуждия отсреща
ме кани на едно греховно място.
Поглеждам го. И в този миг усещам,
че роклята ми вече ми е тясна.
Желая го. А зная, че е грешка. ...
Ще бъда твоя. Утре. Може би.
Не ми пристягай отсега въжето!
Днес още дишам. Златен дъжд ръми
от везаните пазви на небето.
Днес още мога нежно да мълча, ...
Някакъв свят оцелява във мен.
Блъска камбанено в мене – кокиче!
Тихо наричам го – мой, откровен –
малкият свят на големите срички.
Малкият свят със широки очи, ...
Стоманени криле ни носят скорострелно.
Във орбити различни кръжим.
Опитваме от плодовете на вселената.
А, себе си познаваме най-бегло.
Докосваме обятията на света. ...
Най-дългата минута ще е тази,
в която ще науча, че те няма...
Очите ми ще се превърнат в рани,
в сълзи от кръв ще се окъпя цяла.
Сърцето ми във този миг последен ...
Съблича си дрехите бавно денят
до босо превил изподрани нозе
дълго пришивах към тях кръстопът
с няколко ризи – за всеки по две...
... раздал се до жажда безоблачен дъжд ...
ГОРЧИВО ВИНО
Човекът има странна участ във живота –
да бъде съд, за да събира и да пази
плода на своя труд, зърната на доброто,
цвета на вярата си, буците омраза; ...
Като годините животът си отива...
Топи се като паднал първи сняг!
Спиралите на нашата История навива...
И не достига своя търсен Бряг...
Абсурден кръговрат. И истина горчива... ...
Когато си затворен в тъмна клетка
и между четири стени си сам,
понякога си правиш крива сметка,
че Интернет спасение е там.
И пъшкаш ти пред скайпа в изнемога. ...
ХОРА - ЖИВОТ
Върти, не спира се. Не знае той покров.
Тупти, ламти в неспирно пиршество.
Обвит във болка, радост и любов.
Роден от мрака на невежество. ...