Следобед
Не успях в тоя пламнал от слънце
следобед да окъпя душата до блясък!
Как искряха в стъклата очите на дявола,
ослепявах от тях и въздишките влачех... ...
Очакваш ме... но как да се завърна –
душата не е плът, живее в нищото!
Как с призрачни ръце да те прегърна
и огън да разпаля във огнището?!
Да бъда с теб и в нощите, и в дните... ...
По шепота на брезите разбрах,
че си прочела стиховете, които написах
върху избелялата риза на вятъра.
По тънките глезени на надеждите
със сини мъниста завързах ...
Тъй бързо ти ме впечатли,
поглеждайки само в моите очи,
наясно съм, че има пръст съдбата,
срещайки ни двамата в тълпата!
Аз радвам се, че срещнах те сега, ...
Не си отиват мъртвите от нас,
не, не си отиват до сетния ни час,
когато ще протегне ръката си баща ми -
към звездите да ме поведе
и конят еднорог ще чатка със сребърно копито, ...
Не се научих да си тръгвам пръв
и след раздяла в гръб все коленича,
превръщах се във идеална стръв
на всяко стрелнато по мен – Обичам те.
Така и не намерих верен път ...
На Левски духът е прероден,
че и сега сред народа върви,
който иска да е свободен,
днес да живее със свойте мечти.
Апостолът за Република свята мечта. ...
Аз съм само бучка пръст от тебе, земя,
носейки своята карма в чужда душа.
Плътта се скапва, но напред светлина,
път към други... след мен на света.
Ще се върна във тебе, земя. ...
Ние сме добре облечените бизнесмени.
Вижте ни как сме засмени.
Народът е агне, наближава Гергьовден,
ще му изядем месата в тоз нов ден.
Бойко, за твоята подкрепа ти благодарим. ...
Видях черна дъга във светъл ден,
в топъл ден от слънцето осветен.
Краищата ù опираха планина
и засетите земи на долина.
На планината във подножието ...
Аз не исках горчивия залък за мен,
ала някой все пак го получи.
И злочестник несретен – без път и без ден –
заскимтя като вързано куче.
И за друг не поревнах от този комат ...
Тази Орисница пак е дошла,
с взлом нахлу в моя дом без покана.
Разби на парченца мойта врата, досега в балдахин обкована.
Не я искам да влиза в Дома -
да превзема, троши и да граби ...
Тази сутрин напълних догоре с усмивки
двата джоба на моя износен елек.
Ще раздавам от тях, през деня, без почивка.
Ще напомням какво е да бъдеш човек.
На съседите, скрити в зори, зад пердето. ...