Poetry by contemporary authors
256.5K results
18+ А тази тежка плът, това слабо сърце и капещ бъбрек?! 🇧🇬
Виждам всичко пред очите си!
Всичко е във кръв!
Всички вие сте едно нищо,
всички сте повърхносни и отвратителни!
Смееш ли да ме погледнеш в очите?! ...
Всичко е във кръв!
Всички вие сте едно нищо,
всички сте повърхносни и отвратителни!
Смееш ли да ме погледнеш в очите?! ...
1.2K
2
2002 отново 🇧🇬
И боса вървя по алеята мокра,
препъвам се в клонка и стъпвам във локва.
Обръщам се плахо и свеждам глава,
а очите ми срещат кална вода.
Заглеждам се в нея и виждам една ...
препъвам се в клонка и стъпвам във локва.
Обръщам се плахо и свеждам глава,
а очите ми срещат кална вода.
Заглеждам се в нея и виждам една ...
1.2K
Прозрение 🇧🇬
Тишина... После пак тишина...
А исках да живея във музика.
"Нищо" пак ще си кажа и ще се смея сама,
понякога трябва да бъдеш във себе си другата.
Научих, че вече на доброто не отговарят с добро... ...
А исках да живея във музика.
"Нищо" пак ще си кажа и ще се смея сама,
понякога трябва да бъдеш във себе си другата.
Научих, че вече на доброто не отговарят с добро... ...
981
1
Сбогуване със самотата 🇧🇬
Самотата бавно убива душата ми.
Затворила съм отдавна прозореца,
дори и слънчев лъч до нея не достига.
Скрито ридая зад маската на слънчева жена.
А всяка струна в душата ми отронва ...
Затворила съм отдавна прозореца,
дори и слънчев лъч до нея не достига.
Скрито ридая зад маската на слънчева жена.
А всяка струна в душата ми отронва ...
1.1K
4
* * * 🇧🇬
Малка локва, толкова обикновена,
дете на облак и земя.
Увяхнал лист полегнал върху нея,
подухван от ветреца плува, сякаш галейки нейната вода.
Слънчев лъч безгрижно си играе и се отразява от локвата върху отсрещната стена. ...
дете на облак и земя.
Увяхнал лист полегнал върху нея,
подухван от ветреца плува, сякаш галейки нейната вода.
Слънчев лъч безгрижно си играе и се отразява от локвата върху отсрещната стена. ...
930
1
Игра 🇧🇬
Очите ти дълбоко в мойте гледат,
с музика топиш едно залутано сърце,
но устните ти от лъжи прогниват -
играеш си жестоко с една душа-дете.
Нима за теб е хищническо удоволствие? ...
с музика топиш едно залутано сърце,
но устните ти от лъжи прогниват -
играеш си жестоко с една душа-дете.
Нима за теб е хищническо удоволствие? ...
548
Илюзия 🇧🇬
Като слънчев лъч прониза тежките облаци,
като пролетен вятър довя страсти и надежди,
като авгуско стърнище огън запали,
като летен дъжд накваси пресъхнала душа!
Илюзия било е. ...
като пролетен вятър довя страсти и надежди,
като авгуско стърнище огън запали,
като летен дъжд накваси пресъхнала душа!
Илюзия било е. ...
1.3K
Аз цялата съм благодарност 🇧🇬
Аз цялата съм благодарност,
че ето - ходя, пея, дишам,
обичам, мразя и сънувам.
Усещам, радвам се и пиша,
мечтая, виждам и тъгувам. ...
че ето - ходя, пея, дишам,
обичам, мразя и сънувам.
Усещам, радвам се и пиша,
мечтая, виждам и тъгувам. ...
834
4
Ноктюрно 🇧🇬
НОКТЮРНО
Като зърна от броеница
на някой дядо белобрад,
ден, ден заменя - ей, седмица
отлистя се и месец пак. ...
Като зърна от броеница
на някой дядо белобрад,
ден, ден заменя - ей, седмица
отлистя се и месец пак. ...
647
1
* * * 🇧🇬
* * *
Намерих те сред милион лица.
Ти сбъдна най-горещия ми сън.
Защо очи отвърна – не съзря,
че пърха моята душа отвън. ...
Намерих те сред милион лица.
Ти сбъдна най-горещия ми сън.
Защо очи отвърна – не съзря,
че пърха моята душа отвън. ...
651
Статистика 🇧🇬
Спряха.
Всички таксита по пътя към гарата.
Изгоряха.
На кървави клади.
По-битово е. От първия път. ...
Всички таксита по пътя към гарата.
Изгоряха.
На кървави клади.
По-битово е. От първия път. ...
719
Проговорилият камък 🇧🇬
Наблюдавал ли си утринния хлад,
когато слиза в синята безмълвност
и във шепите артритни на града
разсипва първозванната си мъдрост?
А пътят му – опашка на дъждовник – ...
когато слиза в синята безмълвност
и във шепите артритни на града
разсипва първозванната си мъдрост?
А пътят му – опашка на дъждовник – ...
979
8
5,30 a.m. 🇧🇬
Връщам се отгоре. Търся хора.
Много дълго бях при птиците.
Много се мълчах. И не говорех.
Малко полетях и бях кокиче,
облаче, събрало чужди болки, ...
Много дълго бях при птиците.
Много се мълчах. И не говорех.
Малко полетях и бях кокиче,
облаче, събрало чужди болки, ...
1.8K
1
16
Мираж с оазис 🇧🇬
Илюзиите свършиха.
До шушка!
Очакванията на корен гният.
Търкалят ги житейските вихрушки,
пилеят ги по пътя зимни сприи... ...
До шушка!
Очакванията на корен гният.
Търкалят ги житейските вихрушки,
пилеят ги по пътя зимни сприи... ...
772
1
Работна сестра 🇧🇬
Коя е тя?
Шарената рокля си облече.
Брат обичен ще изпраща вече.
Гали нежно златните косици,
ситно рони бисерни сълзици, ...
Шарената рокля си облече.
Брат обичен ще изпраща вече.
Гали нежно златните косици,
ситно рони бисерни сълзици, ...
1.3K
11
