Да изравня блюдата на везните -
преди да пресека реката.
Да си призная греховете скрити -
преди да пресека реката.
Любовите си бавно да изстрадам - ...
Измислих те в мечтите си и там ще те зазидам,
за да не може да си идеш никога от мен.
И за да може себе си като успея да създам,
да бъдем заедно в неуморим любовен плен!
Аз приказка ще съм, във теменужено облечена, ...
Не се загубвай в тази тишина,
не късай плод от чуждите градини...
Бъди оная, вечната жена,
която през живота ми ще мине...
Събуждай се без мен, но знай, че аз ...
След първите си стъпчици, човече,
направени несигурно, без ред,
ти тръгна към грядущето, далече,
и мина през Пустинята напред...
И ей така, с инерция и сила, ...
Един, два, а може би три,
толкова май бяха тежките ни моменти.
Но защо, след като са само три,
аз връщам се към тях, викам ги?
Защо помним лошите дни, ...
На Руми...
Жена, стояща на ръба на пълнолунието,
нестихваща, горяща, драматична...
и имаща дори неблагоразумието
да търси и открива душата поетична. ...
Аз дишам в рими, в стихове изливам
това, което вдън душата пазя.
Понякога е светло и красиво,
понякога горчи като омраза,
стихът е зъл като татул отровен ...
Всичко, което искам да кажа - казал го е някой по-добре от мен.
Всичко, което искам да напиша - написал го е някой по-добре от мен.
Всичко, което искам да дам -дал е някой повече от мен.
Всичко, което мога - може го някой повече от мен.
Борбата, която водя - водили са я преди мен. ...
В цветния залез виждам очи,
гледащи бодро към новия ден,
тръгва си слънцето с морни лъчи,
ах, тези очи – кехлибарен сатен...
Прозрачна и мека, тъмата пристъпва, ...
Обърнали ти гръб, затворили очите,
смятат се за силни, а всъщност са бедите.
И "различните" мразят, все "не им пука".
Сякаш те си вярват, а при теб - несполука...
Ти си лудият сега - изкарват те такъв, ...
Надникна утрото в моя ден
и усмивки на прозореца рисува,
слънчев лъч се спря до мен -
с косите ми започна да флиртува.
В душата ми поникна доброта - ...
На гълъб грив ше се престоря
- бездомен, без име, по една перушина,
ще мечтая над нещастните хора отгоре
и ще се любя със синьото неизтощимо.
Праобраз на вълк ли самотен ...
Откакто ти си тръгна, е така
Тъгата ми по теб заля града
и скри отново пътя по между ни.
Откакто ти си тръгна, е така:
останаха без смисъл дни и думи. ...
Туризъм на Витоша през четирите сезона
В ония недалечни времена
Витоша е била прекрасна планина
и в новото занятие туризъм
е имало много оптимизъм. ...
Празна стая. Четири стени. Прозорец няма.
Сърцето ми без глас пее тъжна песен...
Душата ми е в кръв обляна,
а навън е вече есен...
Безкрайна болка. Самота. ...
Ще спечелим ли всичките ходове
на играта, наречена УТРЕ?
С уморени очи ний ще можем ли
да преборим коварни противници,
с дъх в гърдите, заседнал от болките, ...
Те идват на прозореца ти често
и пишат по перваза: чук-чук-чук.
Четеш редовно всички птичи вести:
отложен полет, подранил капчук.
А току тъй въпрос за мен изниква ...
Моят компютър се влюби във твоя.
Невероятно... обаче е факт.
Екранът помръкна, а Хардът - разстроен...
и пръска искрù до самия контакт.
Клавиатурата мърка игриво. ...
Пореден ден, поредна нощ, а утре
отново всичко старо се повтаря.
Кафе и душ, цигара, двоен бърбън,
заспивам, ставам, времето изгаря.
Понасям се отново с бясна скорост. ...