Poetry by contemporary authors
Изкачване на връх "Мальовица" 🇧🇬
по тесен улей, заледен.
Ний още нямаме умора.
На слънцето е този ден!
Снегът скрипти неравномерно. ...
Имам дом 🇧🇬
Имам дом, за мен той е пристан,
И вещи имам, стари като мен.
Грижа се за моите дребни нужди,
на масата ми има често недописан стих. ...
Защо те обичах? 🇧🇬
защо преследвах студа?
Защо не откривах аз топлината,
а вечно стоях на снега?
Защо ли обичах аз камък студен, ...
Небето 🇧🇬
се сгърчи болно на паважа.
Дълбока раната не бе
„Ще мине!”– исках да му кажа.
Ще преболи, но горе, там, ...
Жажда 🇧🇬
какво правя на брега
безмълвна, сама.
Дали чакам своя кораб.
...Просто така си стоя. ...
попътно 🇧🇬
че искаш да избягаш от чувствата,
и тя не би се примирила с това,
че искаш да си тръгнаш... празен
и безчувствен... и сърцето ти не ...
Нощ 🇧🇬
на Е...
Две горящи свещи и букет от рози...
От дъхът ни трепка синкавия дим,
сенки по стените в причудливи пози ...
Нощи, до съмване будни 🇧🇬
сън си запазих в душата.
Зилове, звън на дайре,
път, полудял в тишината…
После жарава, тъга – ...
За Клото... през юли... 🇧🇬
Първо едно куплетче под стих на Валка - и... после се роди останалото...
:)
А в приказен свят, там живеела Клото,
девойка - тъй дивна, с най - сини очи, ...
Коловози 🇧🇬
на Е...
Когато влязат колелата
в дълбоки, властни коловози
и логиката на Съдбата ...
Къде си? 🇧🇬
Светлина в далечината -
Слънцето ми пие от мечтата.
Тука си.
Сигурност във тъмнината. ...
Догони ме 🇧🇬
Сълза отронена от миг безбрежност.
Обичам те, не ме... обичаш,
а още толкова - изпълваш ме със нежност...
На крайчеца на устните се сгушвам... ...
Камък 🇧🇬
да не пиша и да не говоря,
да ме заплюват, че съм ням
и не мога нищо да им сторя.
Да нямах сълзи да тъжа ...
Ако можеш, бъди ми приятел 🇧🇬
за участие в този театър.
От какво се боя ли? - От порно,
дето евтина прави душата.
Като мъж имаш право да пробваш ...
Обичам те! 🇧🇬
Да чувам как тупти сърцето ти в нощта,
да чувствам пулса на душата ти прекрасна
и да изпиташ всички мои сетива...
Бих искала да се родя в очите ти и да угасна, ...
Човекът, който опакова (не се казва Кристо) 🇧🇬
В онзи сребрист станиол. И за по-сигурно го завърза в найлонова торба.
Каза ми: "Не ме наричай приятел! Аз съм Човекът, който опакова."
Оттогава престанах да те наричам "приятел".
После се зае да опаковаш спомените ми - помниш ли? ...
Колибката 🇧🇬
Вървях в гората, рукна дъжд.
Укри ме там колибка малка.
Благослових добрия мъж
направил я от кал и камък... ...
Две бири 🇧🇬
с лакти един от друг
две бири разделени по равно
изпити на сянка под клепачите
две бири разредени ...
Вършитба 🇧🇬
(по подобие на „НА НИВАТА“и "ГРАДУШКА"
от Яворов)
Все още слънцето не грее.
Дълбоко още спи Денят… ...
Cooking 🇧🇬
Искам да те спечеля, да останеш в живота ми.
Да бъдеш силният рицар, човекът любим.
Да знам дори и в съня си колко си мой и как невъзможно е
да остана без теб, да се отнемам физически. ...
Уличният музикант 🇧🇬
Навън отдавна се постопли,
ухае даже на липи.
От улицата, вместо вопли,
долитат звуци... от мечти. ...