Празник е, радват се невинните очи,
празник е, глас на щастие ехти,
толкова много сбъднати мечти,
духът наред с птиците лети.
В този мразовит Коледен ден ...
Една бреза сънувам всяка нощ,
прегръща ме със клонките си бели
и моли сякаш - моли ме за още
минути сън - за прошка закопнели.
Една бреза ме буди всяка нощ ...
Остави ме на вятъра, той знае как да ме помилва.
Остави ме на лятото, то знае как да ме стопли.
Остави ме на бурята, тя към мен е благосклонна.
Остави ме на птиците - да не умират сами.
Остави ме на мрака, аз пак ще те чакам. ...
Тя прозря и през сълзи изпроси
сетен път от съдбата и Бог,
и от феи, на вид звездокоси,
светъл лъч в своя мрачен чертог...
Тя летеше, наивно по детски, ...
Продаваше фъстъци на пазара.
Останал бе без работа, без хляб.
Във джоба сив на ватенката стара
бе мушнал суха вафла за обяд.
Избликнали в очите му, сълзите ...
Във лодката бях седнал и димях
на времето вълнистите цигари
и плувката лежерно си следях -
око е на късмета ми рибарски...
За златна рибка нямах свежа стръв – ...
И ето пак към стаята ми гледаш,
пак със поглед ме изследваш...
Пак в очите ти страст танцува,
която иска с мен да пофлиртува...
Виждам как захапваш нежно устни... ...
Търся те в стиха така любовен,
измислям те, обличам те, осмислен
и ето те така завършен,
обожавам образа ти недовършен!
Аз искам те толкова перфектен, ...
Моята малка ръка в твоята се губи,
очите ми греят като ярки звезди,
душата ми пее, че до мене си ти.
Да помълчим, за да си кажем всичко.
С две ръце и пет минути време.
Обичам те. А теб те няма.
Какво обичам, значи? Ти кажи ми.
Мечтая… да, мечтая! Да сме двама.
Мечта в графата „неосъществими”.
Поредната от всичките. И питам: ...