Poetry by contemporary authors
Зимно ноктюрно 🇧🇬
Светлият олтар 🇧🇬
На Рени и Владо
Любовта бе тяхната награда,
в триумфът на победни висини.
Думите обричат без пощада ...
Две приказки в куплет 🇧🇬
преди като Пилат да се изложа
защото те обичам и това е ясно
две приказки в куплет ще сложа
не мога да ги кажа по-негласно ...
Беше, беше... 🇧🇬
и ветропоказателите блъфираха,
беше вече късно.
Беше един път "да", сто пъти "не",
беше материя, коварна, ретроградна. ...
Спомен 🇧🇬
неочаквано видях
как на масата стоеше
и с някой си шептеше.
Тогаз внезапно слънцето се скри ...
Нестинарка 🇧🇬
Очите на гердана те гледат, мое дете,
и питат не те ли е страх
с това малко босо краче
да стъпваш, където едва оцелях? ...
Заключена 🇧🇬
самотен, като теб самия.
Днес няма кой да те прегърне...
И няма кой да те завие.
Самотен си. Така желаеш. ...
С усмивка... 🇧🇬
натрапчивите мисли, тягостната пустота,
опитвам се леда в душата
да разтопя със слънчевата светлина.
Градя преграда пред ръце коварни, ...
Две сълзи след теб 🇧🇬
(посветено)
Скъсили са се всичките ми улици.
И никак не приличат на пристанища.
Дъждът сега е просто твърде тягостен ...
Нашето заедно 🇧🇬
На мъжа ми
Ръка за ръка вървиме със теб
и порим морето живот.
Ти вечно отзад, аз вечно отпред - ...
Кулинария 🇧🇬
Беше объл, а сега е ръб,
защото влезе във “ЮРЪП“…
Беше буламач на ТАТО,
а сега е бурания в НАТО… ...
На кого да "благодаря"? 🇧🇬
немила и нeдрага по света,
на злоба и на унижения да връхлитам
и така, докато умра.
Аз съм тази, която всички отхвърлят ...
Недей си тръгва... 🇧🇬
едва огрява твоите нозе
Почакай... да посрещнеме зората,
сложи глава на мойте рамене.
Недей си тръгва - някой ли те гони, ...