Poetry by contemporary authors
Бряг от Обич, който те жадува... 🇧🇬
За теб ще бъда Утро - с устни влюбени, мечтани...
Бъди Море, което лудострастно ме вълнува! -
За теб ще бъда Бряг от Обич, който те жадува...
Бъди любима Птица, във душата ми запяла! - ...
Любовта няма край 🇧🇬
Само начало
светло и истинско,
и живот-
с надежда, ...
Потърси ме 🇧🇬
дали ще ме намериш, дали ще съм там.
Превърни в светлина всичкия мрак,
но не би го направил, аз знам.
Потърси ме сред лъчите на слънцето, ...
Да видя 🇧🇬
Целуни ме
за да видя светлина
Не говори
Целуни ме ...
Интериорът на душата 🇧🇬
Затрупват ни със белите си преспи,
превръщат се в настръхнали лавини,
готови да се сринат като в бездна!
Екстериорно всички сме подвластни ...
Сподели ми 🇧🇬
Зад завесата са скрити тайни.
Разкажи ги с думи най-случайни.
Научи ме как да те обичам.
Допусни ме. Кожа върху кожа. ...
Знак 🇧🇬
Не ми изпрати нито шепот,
любовна птица по небето,
милувка полъхна да ми е леко!
Разплитах сплетените мисли, ...
Ничия 🇧🇬
от неизплакани сълзи
и натежава камъкът в гърдите,
щом другата прегърнеш ти.
И залъкa едва преглъщам, ...
Благовещенско стихотворение 🇧🇬
Преди,
когато тази вяра бе заразна -
жена да е от "Свети дух" непразна,
навсякъде бе пълно със дечица - ...
Блага вест 🇧🇬
Отново нацъфтели
са плодните дръвчета,
отново в тръпен унес
притихва и небето... ...
Три реки 🇧🇬
бях решила, че мога сама да си бъда сайбия...
Тази, първата, носеше спомен от жаркото лято
(беше с цвят на звезди, на прибой и на морска стихия).
После бликна река, дето носи надежди по мръкнало – ...
Бижу 🇧🇬
от устрем чужд по мойте направления,
от чужди бури в тихите ми пристани,
от всякакви непожелани мнения.
И си направих път. Сред суматохата ...
Говорете с дъжда 🇧🇬
Ще разпени тълпата разбунена
хиподрумната яростна стръв,
но в последния кръг пред трибуните
кой ще стигне до финиша пръв? ...
Слънчева пътека 🇧🇬
Една безкрайна слънчева пътека
върви пред мен като вълна.
А аз с походка тиха, лека
поисках да я хвана за ръка. ...
Отец Матей преображенски- Миткалото 🇧🇬
Вятър- куче побесняло...Студ- пращят дърво и камък...
Откога е затъмняло нийде не проблясва пламък...
В Нощ безкрайна, безначална, ледена и безпросветна
първо Огън стародавно, литургията е сетне... ...
Другият 🇧🇬
някога моите очи,
щом тебе срещнех,
о, как горях...
Спомен - замълчи! ...
Колко още? 🇧🇬
И колко още пъти ще бъда аз газена?
Колко още хора ще ме предадат?...
И колко пъти ще ми забият ножа във гърба?
Животът колко още изпитания ще ми възложи? ...