И все така всъщност, то продължава -
разделеното небе от облаци с идващ дъжд,
а ако има слънце мен да ме изкушава,
то дали ще си струва за повече от веднъж?
И ето виждам как гонят се по небосклона ...
По навик. Или просто ей така
по пътя свой безпътен продължавам,
дали защото ме е страх да спра,
отново всяка болка преживявам?
Дали защото погледът далеч ...
Сърцето ми разпна на стар кръстопът.
Камбанния грохот броеше.
Измери целувките колко тежат -
достатъчно явно не беше.
Аз дълго те чаках. И в студ, и във зной. ...
Не, не бързам, но и времето убива,
а въздухът запълва празнината вместо теб,
когато си отида през деня отминал,
обърканите ми въздишки ти ще събереш.
Ще ме чакаш, ала няма да ме има, ...
Блъскам се из мислите отново,
душата ми разкъсва се на дребно,
от нея мъничко светило си остана,
да сгрява моето сърце.
Че без другар не се живее - ...
ДО ВЧЕРА
За помощ пак ли махаш с бяла кърпа,
заточена от самота на петия етаж.
Щастливото хвърчило живота ти издърпа.
Отново ли съм верният ти страж? ...
Като северен вятър, като сажда в крилото на гълъба бял,
като мъгла – кичур коса пред ясния поглед небесен,
като рана зараснала, като скъсана струна на гриф отболял
твоите липсващи думи сплитат ръждивите къдри на моята есен.
В ръченица нестройна и дива пред очите ми листопадът лудее ...
ВТОРОТО АЗ
Аз съм тази, която душата ти търсеше жадно.
"Второто аз" съм и трябваше да съм с тебе отдавна:
да долавяш в очите ми трепета плах. И да мога
с теб да съм и когато допрял е до гърлото ножа. ...
на danigallery - (стих, портрет)
"Влюбен залез" мечтае за "Утре"- то,
а "В дъжда" лумва "Пожар от мечти".
"Откраднати мигове" навивам на кутрето...
"Жадни очи"... "Жарава"... "Без сълзи"... ...
Открадната любов дошла без време
в палитрата на циганското лято! –
съгрява ни топлик, уви, за кратко
преди листата вятърът да вземе.
Преди да закове студът за дълго ...
Не го видях кога се е съдрало,
кога е заприличало на скитник.
Докато аз по теб изгарях в бяло,
това небе съвсем се е протрило.
И днес прилича на чергарски дрипи, ...
Другото го знаеш
Да стигнеш до предела
на огромно, безкомпромисно обичане.
Да изтъчеш житейска паяжина от загриженост
и в нея да ме оплетеш… пожизнено. ...
Познах се сред разлистените страници,
те са огледалото на моята душа.
В тези страници разлистени
аз май познах се, но всъщност, аз ли бях това?
В тази книга на живота пише ...
Далече, далече, зад цял океан,
където говорят различен език,
по образ прекрасен със ангелски лик,
покорно от мисли съм цял завладян.
И сякаш денят ми е пухен юрган - ...
Виновна ли съм за това, че те обичам,
че искам сутрин да чувам твоя глас,
да галя очите ти, които сякаш се усмихват,
дори тъжни и тревожни да са даже!
Виновна ли съм за това, че те обичам, ...
Денят умира в траурни лъчи
и нощ с воал прибулва естеството.
Лежа пиян във локва по очи
и тъжно размишлявам за живота.
„Как неговите древни аксиоми ...
Казват за НЕЯ, не е чувство моментно -
златна смешинка от очите наднича,
струи от душата любов перманентна
и ручеи радост от нея изтичат.
Казват, че тя е невярна, коварна - ...
Животът ме научи
Животът ме научи да бъда истинска, добра,
всичко лошо да оставям встрани,
никога пред никого да не скланям глава,
да се усмихвам, макар да ме боли. ...