Poetry by contemporary authors
Краят на любовта 🇧🇬
с поглед празен към звездите.
Мисля отново за любовта,
останала вече в мечтите...
Споменът за дъха ти сладък ...
Ранена 🇧🇬
че аз ще те обичам вечно.
Дори не и твоя,
аз ще бъда с тебе непременно.
Обич моя, липсваш ми, ...
Като птица 🇧🇬
пак да ми разкажеш за живота.
Тази вечер влизам в друга роля.
Иска ми се аз да ти говоря.
Дълго боледувах тишината, ...
Автодисекция 🇧🇬
в името на утрешния ден.
Аз комплиментите не ги обичам,
не искам да ги правят и на мен.
Сълзите често бликат от очите, ...
* * * Допито вино... 🇧🇬
Допито вино.
Слънце в нечии очи.
Здравей във нощта.
Аз оставам себе си 🇧🇬
заслужава болката и самотата.
За това си струва да се боря,
заслужава си със теб да споря!
Може и да плача пак накрая, ...
Кукла с Червило 🇧🇬
Купи ми мама кукла.
Със къдрици и синя
рокля на цветя.
Очички има тя ...
Спри! 🇧🇬
с него сме си сроднички души,
изгарящи в безброй искри,
затова не ще боли,
единствено ще пресуши ...
Муза 🇧🇬
В топлите ти ласки да потъна,
обгърната от нежен аромат.
В есенните сенки с цвят на пламък,
за да сграбча и последния ти цвят. ...
Тя е всички жени 🇧🇬
точно колкото трябва и сто пъти отгоре,
нощем става китара и изтръгва си струните,
да не би някой скитник да бълнува мелодия
и с ръждясали пръсти да помилва съня ù, ...
Кратка раздяла 🇧🇬
на мен целувка пращаш,
а тихо аз те гледам
и към теб ръка посягам.
В тази празна стая аз те гледах, ...
Дъждовни миниатюри 🇧🇬
протяжно извиват
ръцете си грациозни
към моя прозорец -
чакат прегръдка. ...
Към Иван С. 🇧🇬
ако ти липсват вълнения, страсти и радост -
не позволявай мечтите да чезнат в забрава,
не пропилявай безсмислено своята младост!
Неудържим е потокът - пътува, не спира - ...
Апокалипсисът в мен 🇧🇬
на хиляди парчета,
душата ми кръжи
в кървави алеи.
Змии коварни ...
Можех винаги теб да обичам 🇧🇬
Не искам да живея в напразни мечти.
Отлично разбирам, че за тебе бях чужда.
Чужда бях и за сърцето ти.
Можех винаги теб да обичам. ...
Наобратно 🇧🇬
Уви! Светът ми челна стойка е направил -
бялото в него се ядоса, почерня,
а черното от мъка стана бяло.
Доплаче ли ми се, сълзите ми не текват - ...