Poetry by contemporary authors
Най-великият 🇧🇬
И ще спрат ли най-накрая?
Те не щат да осъзнаят
колко аз се величая!
Те не щат да проумеят, ...
Превърни се в магия 🇧🇬
докосни мойте мисли - с дванайстия звън.
Превърни се в поема - родена в театър,
във душа от копнежи и в капчици сън.
Превърни се във въздух - и дишай със мене. ...
Песен за човека – II част 🇧🇬
(След греха)
Ето ти пироните...
ето ти и кръста!!!
За 40 сребърника... ...
Приятелите ни.... 🇧🇬
Не мислим по детски. Не постъпваме така.
Мислим и постъпваме като големи и зрели хора.
Избираме приятелите си не по външния им вид, а по техните качества.
По техния начин да ни бъдат опора в трудни моменти. ...
Дано не сбъркаш мястото и времето 🇧🇬
ги спускам през окото на прозореца.
Прибирам ги, луната щом изгрее,
и с тях мета следите от нестореното.
Ръката не подавам... Предостатъчно ...
Срамен плач 🇧🇬
Плачете! – За Царството на сенките,
за перфидния цинизъм,
на силиконките за ненките!...
Ридайте и плачете! ...
Излъгана 🇧🇬
И болка в мрака. Като хлад.
Дойде и ме прегърна.
А исках да си ти...
И после си отиде. ...
Изглежда 🇧🇬
ръфа коричка надежда.
Награда за вярност не е получило.
Забравила съм го... изглежда.
Душата ми - онемяла птичка - ...
Тъжен юлски ден 🇧🇬
в този юлски ден-
мъртвило,
не хванах тен,
но тъгата ...
Прощално 🇧🇬
на ПИНКИ
Страхувам се отново да го изрека,
напира в мен поредната сълза,
сълза от мъка и тревога... ...
Време за мъртви погледи 🇧🇬
и никой никога не попита:
Защо боли?
Защо сърцето агонизирало продължава да тупти?
Нима когато капитаните си тръгнат ...
Колко пъти те ранявах 🇧🇬
В твоята душа
Колко пъти сляп съм бил
За тъй-важните неща
Колко пъти те ранявах ...
Градушка 🇧🇬
После с гръм онемяло, небето от сън се разбуди.
Беше ден за молитва. Нужни бяха две капки вода
да замесят узрялото време на хлебни самуни.
Но животът е сложен. Земята е зейнала паст. ...
Нощен крадец 🇧🇬
тихичко мишленце,
почна да тършува
с влажното носленце.
Пъхна в торбичка ...
Спомен... 🇧🇬
Счупен гребен - вината.
Подстриган страхът...