Ако отворим очите и душите си за доброто,
ще успеем да открием колко прекрасен можем
да направим света около нас!!!
Да открием света
Аз съм лъч светлина, отразяващ тъмата, ...
Посветено на Х.С.И
Куклата изкормена лежи на пода.
Търкалящи се крайници, глава...
Разводът! Да не би да е на мода?
А забравените от родители деца? ...
Със сенките танцувахме в нощта -
останали от миналото време,
когато пулсът в бялата луна
внезапно спря и лятото отне ни.
Отне мечтите ни, замръзнали завчас ...
Здравей, любов! Седни, добре дошла!
Навреме си. За пиене какво обичаш?
Келнер, една чаша ледена тъга -
голяма! И менюто, ей сегичка ще поръчаме.
Имат топли спомени и смях на пара, ...
И този двор без младост опустя.
Остана орехът и многоръка джанка.
Пейзажът - дрипав, а във него тя -
да влачи тяло и душата-сянка.
Прескочи плета черният котак. ...
Когато оглеждам се в призрачно, кротко море,
лицето ти идва към мене.
Когато отпускам се в кристалната, хладна прегръдка,
ръцете ти галят пак мене.
Когато вятърът играе с рижите ми коси, ...
Мъгла
Сякаш с памук забули земята – гъста мъгла,
белезникаво безмълвие зад прозореца...
Къщи, дървета – скрила е някъде
и всичко разтвори се в нея, ...
Кръвопийци
Ти прощаваш ми моменти толкоз нежно кръвопийски,
ала как да ти го кажа, като не е на английски?
Че е глупаво да лъжа и безумно да очаквам
как ще дойде ден, във който ме напуска съвест ся'ква. ...
Неповторим и с обич сътворен,
сред мъртвата безлунна тъмнина,
светът припламва в огъня студен
на есенна тъга и самота!
Тъй нужна си, премъдра красота! ...
Тишината ако не успея да пленя,
езиците на мислите ако не срежа
и не прескоча празнотата на шума.
Ако безвремието задуши ме в мрежа.
Как бих дочула в някой късен час ...
Навън е есен и листата вече паднали са.
Небето е по-мрачно и от бездна...
Вървя през парка празен
с една бутилка отлежало вино (или тъмна бира).
Вървя и моят спътник е луната - ...
Най-синьото вълшебство
На Петя Дубарова
Ти спря със длани полета на гларуси,
с копнеж, стаен в най-сините предели.
В косите с дъх на сол вибрират радости, ...
Габърът почти съблече златната си дреха,
тополата и тя със свян оголи стройни клони.
Студен и влажен, силен вятър птиците прогони -
техните ята към юг на дълъг път поеха.
Подкована с фалшиви стремежи,
галопирам към нощи катранени.
От предишните славни манежи
само шепа сълзи са останали.
От косите ми - грива златиста, ...
(или как гълчи тя!) - аw_neli i gOra
- Не настръхвай от тишината бяла!
Слънцето днес пак високо пече
и светлината му пак те е огряла...
А животът... той все така си тече... ...
Неизвестността ме притеснява,
непривичен страх ме все обсебва.
От тревоги пулсът зачестява,
имам чувство - нещо ме преследва.
Все по-сложен днес животът става, ...