За теб мечтая в лятната си нощ
сред огъня на живите ми спомени.
Луната пак е като златен грош
и вятърът с прибоите се гони.
Морето пак е същото, но знам, ...
Между гърдите обли и бледи на луната разголена
блуждаят бенки прозрачни – ноти разхвърляни,
в полутон самота скриват своята дълга агония
и се раждат отново, пак там, в сърцето на въглена,
който дълги години гори ме до пепел бекръвна ...
Не съм проливала сълзи за любовта -
написах вместо тях стотици думи,
а чувствата си в своите слова
внимателно подреждах в леки рими,
за да опиша всяка малка тръпка, ...
До контейнера котараци мърсуваха...
(по Верона Шумилова)
- Здрасти, де! Аз съм. Още не спиш?!
- Не спя... уморена съм вече...
- Мене ли чакаш?! Още гориш?! ...
Вечер, щом настъпи мрак, в моите мисли попадаш
пак и пак. И да искам не мога... да те премахна с раз.
А ти, крадецо на сънища, идваш, нахлуваш в съня, за
да вливаш капка надежда по любов, любов изгубена.
И да искам, не мога да те върна обратно, сърцето ...
Щастие обсипа моята душа,
красива и беззащитна бе тя.
Щастието доведе тези пролетни цветя,
ухаещи на доброта и мъничко тъга...
Ах, какво щастие беше това, ...
Да те запомня влюбен искам все така,
за да не може зло от мен да те дели.
Да ме рисуваш с филиграни по стъкло
и погребеш застоя под развалини.
Да задържиш света ми, ласкав, онемял ...
Там - сред дивото - крещях,
разкъсвах се на хиляди парчета,
сто живота съпреживях,
а в един живот душата ми обречена е клета.
Сълзи не можех да пророня, ...
Край нас се вихрят хиляди енергии.
И атакуват всички сетива...
И като струни всички наши нерви
безкрайно се опъват от това...
Около нас витаят отрицателни ...
Изплъзване от грешното ни тяло
и скитане в простора, само дух...
Условностите призрачно изтляват,
страхът е сляп, копнежът пък е глух...
Огради - те са само за телата, ...
И пак е слънце, и пак е ярка светлина,
разкъсала оловната до вчера тъмнина
и щедро тя простира ръце във утринта,
изтрива мощно оттенъка горчив от сивота.
И впръсква повик, зов, безбрежност и нега, ...
Ще те търся в солените капчици време,
разпилени по скулите на нежно лице.
В запленяваща притча за дивото племе,
оцеляло от бурята - в твойто сърце.
Ще те търся в среднощните мисли на мрака, ...
Песен за Йерусалим
Дошлите отдалеч възкликват силно, видят ли
таз крепост със стени от камък нерушим;
на Святия Му хълм от Господ Бог съзидан e
Йерусалим. ...
Българийо моя, Родино нещастна,
със що ли заслужи такава съдба?
Дарена от Бога с природа прекрасна,
а с управници - всичките гола вода!
Двайсет години въртяха, крадяха, ...
Кой пише тез неписани закони
и кой предначертава всеки път?
Тоз, който гледа от икони
и за когото свещите горят???
Щом е добър, с какво ли аз заслужих ...