Зная, аз може би съм малко не красив
и моя е вината, че няма да си с мен,
че няма никога пак да съм щастлив
в живота ми така самотен...
Но какво, какво от моята тъга? ...
Исках да си тук - с ореол от вечерна позлата.
А падна в езеро на пеперудена забрава.
Като светкавица. И гръм. Желани от земята,
за да събудят дълго спящата ù лава.
Намирам те в птица. И в устрем на ято. ...
Реалност беше, че се запознахме,
рисувахме дървета, сгради
с черно-белия молив в ръката.
С цветните боички рисувахме на листа бял,
бял тогава, листът "черен е" сега. ...
МОЯТА ИСТИНА
Аз не тичам. Не спирам. Вървя - не едва.
Пак срещам затворена все онази врата.
. Този път ме извика една странна жена
– Аз съм твоята Истина. В своя дом си. Ела! ...
Жената в мен. Жената знае всичко.
A момичето понякога е вятър.
Жената знае - пада се от ниско,
а момичето хвърчи към небесата.
Жената е различна. Стои мирно, ...
Писна ми вече от моята слабост.
Толкова време не те ли забравих!
Просих внимание и късчета радост.
Хиляди пъти от теб се опарих.
Плачещи рани във мене остави. ...
Разби се пясъчният стар часовник
сред пясъка край моята река.
И отброяващите времето частици
се смесиха с на времето праха...
Аз често идвам тук и си припомням ...
Странно, не е ли? – Виждам те вечер в съня си.
Странно, не е ли? – Усещам те толкова силно в гръдта си.
Странно, не е ли? – Усмихвам се с мисъл за тебе.
Странно, не е ли? – Тъгувам и пак образът ти пред мен е.
Странно, не е ли? – Чувствата луда ме правят. ...
11 минути
Единадесет минути са само статистика -
хиляди опити под горчива луна.
Алхимик режисьор е на тази мистика,
убеден самият, че вярва в любовта. ...
И Залеза забрави за Зората,
застинал мълчаливо в светлината на Звездата.
Свенливо, тихо и вежливо Сълзата се търкулна
по криволичеща пътека, водеща безцелно към неяснотата.
Случайно срещна се с Душата и заговориха се двете ...
Вдън земя запиля се по съмнало,
първи петли края белязаха.
Не последва потоп, нито гръмна,
само вятър - внезапно излязъл -
грабна думи, усмивки и спомени, ...
Животът е една витрина и гледайки от двете ù страни, се срещат две съдби,
едната, пълна с щастие и радост, а другата кърви от скръб и нищета
и само спомени нашепват красиви приказки за пролетта.
А някъде навън догарят последни есенни лъчи
и като огън тлеещ парят кристалните сълзи. ...
Не оставяй ме сама, в плен на тази самота,
не оставяй ме сама, в плен на мрака.
Пленница твоя не ще пребъда, нито затворница
в твоите килии мрачни.
Ангел с теб съм, в плен на красотата си ти ...
Давам ти го моичкия, скъпа!
И в добавка - ловно куче с котка!
Сигурно си мислиш, че съм тъпа,
щом като успя да го прикоткаш.
Не скърбя, а много съм щастлива, ...
Пияна съм от твоето „Обичам те“,
във този миг и времето е спряло,
искам те, бленувам те, изричам те,
като магия си, изгаряш мойто тяло.
В очите ти оглеждам свойта същност, ...
*Из търсене на национални особености*
В едно деликатно време,
в което всеки всекиго кори,
едва ли погледа сме вперили
да търсим собствените си злини. ...
51 АВТОБИОГРАФИЧНО
Родил съм се през трийсет и четвърта...
На двайсти век във парещия скут,
когато тайно в тишината мъртва
зареждали земята със барут… ...
От утре сменям сюжета – в този не мога да дишам.
Ще се усмихвам, даже когато изхвърлям боклука.
Без късмет съм родена и нямам орисници,
всички нови обувки протрих – все от лутане.
Доста крастави жаби целунах. Но нейсе! ...
Тази вечер е толкова звездна!
Тази вечер е толкова наша!
Ти ме знаеш... Паднал съм в бездната...
С нея пълня своята чаша...
Тази вечер е толкова звездна! ...