Poetry by contemporary authors
Просто сън 🇧🇬
уморих се от горчиви сълзи.
Уморих се да те диря в мрака,
уморих се да се надявам на съдбата.
Сама съм, осъзнах го, ...
Светъл ангел, разтревожен 🇧🇬
но в мрака нищо не открих...
а светъл ангел, разтревожен,
видях, че литна с моя стих?!
Да, няма никаква измама: ...
Очите му ... 🇧🇬
на едни очи всеки ден се вричам ...
Едни очи - изпълнени със радост и надежда,
едни очи - даряващи ми нежност,
искам всеки път кога погледна ...
Отприщени думи 🇧🇬
топлещи лятото.
Липсват ми нежните,
мили слова,
с които душите ...
Колелото на съдбата 🇧🇬
.............................................
Дойдох при себе си за първи път,
когато сменяше се светлината.
Бе ред да падне мрак. Сънят ...
Забвение 🇧🇬
Напусна вече родна стряха,
захвърли знамето, печата,
забрави ТЕ за кого умряха
и се запъти към Луната… ...
Ненужна 🇧🇬
да се смееш, да се движиш.
Не съм ти нужна, имаш всичко.
Дори да нямаш нужда, аз ще те обичам.
Не съм ти нужна, зная го пределно ясно. ...
Детство мое 🇧🇬
с пръсти по звездите
усмивки да рисуваш,
гирлянди да закичиш
на тъмното в нощите, ...
Палитрата 🇧🇬
Прегорях под погледа ти ултрамаринен.
Опитах се да отгатна оранжевите ти мисли.
Прегръдката ти бе тревисто-зелена.
Уханието - наситено бяло. ...
Къси, боси... 🇧🇬
Къси, боси, празни рими!
Успешно само с "Нищото"
съпоставими...
В тях няма "Ох!" ...
По устните ми страстите горят... 🇧🇬
Не говори! Послушай тишината
как есенно навява скръбни песни,
как в хищната ù паст догарят
красиви мигове и малки срещи... ...
Благодаря ти...! 🇧🇬
денят отлита вече неусетно,
присвита в ъгъла, в среднощен мрак
припомням лятото - отмина мимолетно...
Сбор от чуства, емоция и страст ...
Всеки, що страда - обича 🇧🇬
а в ъгъла седи младеж;
навършил двадесет едва,
усетил болния падеж.
Часове минават, времето лети, ...