Искам по себе си да те положа,
Да попиеш във всяка моя бръчка,
Да сме разлети в лятната ни ложа,
Проклети като коктейли по поръчка.
Искам да сме до преливане мокри ...
Страхувам ли се аз от старостта,
не мога да ù кажа - невидима...
почуква с нокти и на моята врата,
след време ще е тя неудържима...
Не ме е страх от бръчките и външността, ...
Тръгвам си от теб сега,
трудно е да водя със себе си борба,
не, не съм спряла да те обичам,
просто уморих се след теб да тичам!
Няма кой да разбере това, ...
Ще се забавя днес, а утре може да не дойда...
Ако е слънчево, недей да ми звъниш,
ще бъда на разходка с този, който
успя от тебе болките да утеши.
Вдругиден за теб не искам да си спомням ...
Корабът потъва - бавно и непредсказуемо,
корабът потъва - постепенно и недоказуемо,
а капитаните не са на вахта -
не се тревожат за земната ни яхта:
природата гине, бедстват страните, ...
Ти си тръгна от мен и ме остави сама,
ти искаше от мен само плътта.
Искам да ти кажа, че само теб желая,
но как да го призная, не зная.
Ти не знаеш, че ден и нощ аз по тебе тлея, ...
Запознай се с моето "Обичам те!",
поздрави го, усмихни му се,
пожелай да се срещнеш с целувките,
не се обръщай, засрами ли се?!
Запознай се с моя свят, изпълнен с теб, ...
ЗА ТВОЯТА ЛЮБОВ
За твоята любов аз искам да се боря,
събудена, прекрасна, сънена до мен,
и всяко зло във клетка да затворя,
посмяло да скверни тоз приказен рефрен. ...
Когато преминаваш през деня,
край тебе сякаш всичко се усмихва,
от стъпките ти - будят се цветя,
а слънцето - в очите ти притихва.
Събуждат се - най-нежните души, ...
На Джули
Непредвидено скоро, мое малко момиче,
упорито заспори, че на мен не приличаш.
Неизбежно е, зная, свежо, пролетно цвете,
и умора издайна по косите ми свети. ...
Магическа игра на сюрреалности:
1. Замести буквите от твоето име със съответната фраза - това е твоето сюрреалистично стихотворение;
2. Избери си няколко фрази, които ти харесват и с тях направи твоята велика сюрреалност.
А. във стиховете ми не вият вълци
Б. ослушай се в симфонията на мойта страст ...
Събудих се от твоя дъх в сърцето си,
беше като шепот пред открехната врата.
Усетих ласка на детето ни, пак сгушило се
в нашия креват. Така видях усмивка по лицето му,
като художник как рисува нашата съдба. ...
Да е любов, но нека е голяма,
да ме удари за последен път -
да бъде по-опасна от цунами,
пред нея всички други да се спрат -
да я погледат, да се полюбуват ...
Раздялата откъсна цвят любов
и моят ден във мислите увяхва,
а залезът е слънчев ешафод,
отсичащ порива със тъжно ”бяхме”
В очите ми - узряла самота ...
Има дела, които не строят светове.
Бягат без пътеки и смисъл.
Има звуци, които не пасват в мелодия.
Понякога са писъци
oт грешки, за които не искам да мисля. ...
Болиш! Във всяка клетка съществуваш,
във мене настанил си се докрай.
Като разплакано море - бучиш, бушуваш,
поне сламчица да дишам ми подай!
Но как да ми дадеш, като не знаеш ...