Poetry by contemporary authors
Сърце 🇧🇬
Величко Енев
Сърце на длан –
ранена птица!
Навярно ти си ...
Аз и ти 🇧🇬
срещу всички.
Сега. Направи го,
ако ти стиска,
направи го, ...
За теб 🇧🇬
За мене ти си всичко на света!
Во веки аз на теб се вричам,
за теб готов съм даже да умра!
Когато сутрин аз до теб се будя, ...
Криле от спомени 🇧🇬
Влача душа…в пустиня.
Валят ято черни лебеди.
Небето е сивеещо!
Няма дъги и няма неземни красоти. ...
Длан 🇧🇬
бе казал мъдро някога поета,
защо тогава пътят между нас
измерваме в стотици километри?
Поискаме ли, в шепа ще сберем ...
Прежда от възли 🇧🇬
обвили съня на нощта,
с воал от безумства покрит е
чаровният смях на деня.
В орисани черни полета ...
Празник в гората 🇧🇬
на лист от латинка,
в утринна росица
измила косица,
сложила ù джувка. ...
Завиждаш ми 🇧🇬
Това е мойто лято -
по детски чисто и неотразимо.
С жита златисти цялото посято
и с малки твари, пъплещи едва забележимо. ...
Пробуждане 🇧🇬
Няма принц, нито просяк минава.
Сто години бълнуваш… И още?
Шарл Перо те дари с незабрава.
Знай, очите преди да отвориш, ...
Блясък до болка 🇧🇬
лампата над мен.
Макар очите да убива,
не съм изтощен.
Казват приятели, роднини: ...
Противоречия 🇧🇬
Родих се столичанка,
но живях като на село;
гръбначна съм,
но оцелявам само като мекотело; ...
Буря 🇧🇬
Ела –
да гледаме заедно бурята!
Сега –
не чакай за утре! ...
В тишината потопена... 🇧🇬
и ме има, и ме няма...
Сякаш цялата Вселена
във гръдта ми е побрана.
Времето не съществува - ...
Последната сянка на ореха 🇧🇬
той подпира умората, пеейки,
и разказва сърцата на хората
само с гайда и ехо от себе си.
И си свива цигара от залези ...
Оптимистично 🇧🇬
че оттам ме гледа баба побеляла, остаряла.
- Нима това съм аз? -
пита с тревога моят глас.
Но виждам блясък във очите ...
Недописан сонет 🇧🇬
ала те отлитат без да ги броим!
Колко ли е трябвало, за да се обичаме:
мислехме - импулсът всичко ще реши!
Чувството е, дето свърза ни завинаги! ...