Poetry by contemporary authors
Апокалипсис 🇧🇬
когато няма и звезди,
тогава тъмнината ще се срасне
със живото и ще го изроди.
Очите ще са черни дупки, ...
Рожден ден 🇧🇬
Животът нека не те плаши,
вдигай за него тежки чаши,
ликувай, палувай
в този ден за теб най-свещен, ...
Дядо 🇧🇬
“Дядо” – казва малкото дете.
“Дядо” – казва малкото ми внуче.
Дядо детски приказки чете,
дядо на добро ги учи. ...
Заради тебе 🇧🇬
Не съм очаквала нищо в награда.
Не съм се молила да ме обичаш.
Заради тебе превърнах се в птичка.
Не съм ти търсила сметка за нищо. ...
Тичай, Ади 🇧🇬
Ади тича из полето.
Гони вятъра детето.
Тича през треви зелени
и е мокра до колене. ...
Гробар 🇧🇬
копае гробарят,
отишъл си е нечий живот,
Смъртта е Господарят...
Човек след човек ...
Обществен задух 🇧🇬
И всички рими са разместени, безцветни.
И всички ние сме поети от запаса –
а думите ни страдат от скорбут.
Със кислородна маска на уста ...
Поне започнатото да довършим 🇧🇬
Защо ли още вдигам телефона
и очаквам да се обадиш ти,
като отдавна за мен си само спомен,
от който много ме боли... ...
Детски спомени златни 🇧🇬
нежно с крилата на птици.
Още у мене живеят
с блясък на детски зеници.
Светли в сърцето ми греят ...
Самотница 🇧🇬
много нощи луна ще отглеждаш,
за да бъдеш в живота сама
и сама да си път и надежда!
Слънчев лъч е добрата съдба, ...
Отчаяно търсене 🇧🇬
Събра ме от дъното.
Посегна с длан към пръстта.
В дланта си, времето от нея отся.
И утаих се –досущ пълзяща змия! ...
Равносметка 🇧🇬
Що за ден?!
Съжаление?!
Никакво !
На подметка осъмвам! ...
Култивирана любов 🇧🇬
Любов ̶ понятие от памтивека,
страна във всеки дуализъм,
любов ̶ пренагодена от човека ̶
към неговия егоизъм! ...
Не ще ми стигне времето 🇧🇬
Да свърша имам толкова неща,
а времето не ще ми стигне –
ще пламне трескавата ми глава
или сърцето с грохот ще изригне. ...
Разпятие 🇧🇬
когато с тежки стъпки прекоси я
на изгрева стихийният пожар.
И с думите на новия месия
разбуди птица и дърво, и трън, ...