На средностатистическия мъж
у нас се падат по жена и половина:
кога, къде, с кого поне веднъж
ще трябва да делиш наполовина?!
Ако жените ти пък станат две, ...
Този стих посвещавам на теб, мамо,
за това, че винаги съм била на твоето рамо,
ти ме научи да живея
И за мечтите си докрай да копнея,
от всичко лошо, мамо, ме предпази ...
За толкоз малко сме на таз земя
и питам се защо, кому е нужно
да кичим се с излишна суета,
със злобата да си живеем дружно.
Бездушни болката да отминаваме, ...
Слънцето
...............................................
Снагата ми - мъничка, сянката - голяма.
Усмихвам ти се. Тичаш. Искам да те хвана.
За миг поне. Да те целуна. Да отмина. ...
Тишината звъни, полудяла от чакане
и завързва на възел деня.
Самотата налива от болката в чашите
и отпива на глътки тъга.
Знам, в света ти уютен, дойдох непоканена, ...
Събирам душата си - пак с мъка на части.
Събирам я в шепи напукани,
просещи мъничко нежност.
Събирам душата си в канче ръждиво,
забравено някъде... ...
Къде живееш точно не знам?
Веднъж те срещна тук, друг път там.
Но винаги си с усмивка всеотдайна,
споделям с теб и най-голямата си тайна.
С теб е весело, емоциите се вдигат ...
Петелът, алчен поглед ококорил,
на сънищата нервно дръпва шалтера.
Подгонва гневно дяволите бродници
обратно по пътеките към ада...
Сърдита съм. Избяга като дявол ...
Добротата е приказен чуден храм
В който тихо и трепетно по терлици
Може да влезем като посетители
И моля не без билети
Всеки плаща своята лепта дори да не иска ...
Там някъде в мрака момичето стои,
в сърцето си разбито мъка тя таи.
Не може да избяга, тъгата да прикрие,
не може да намери място, където да се скрие.
Някога вяра изпълваше нейната душа, ...
В поле широко слънцето огрява
огромен страж - единствено дърво
с клони чак в небесата,
и корени в майката-земя.
Това пазителят е - дървото на живота, ...
Ако очите ти са нежнолунни
и си сърдечно чиста, белоцветна -
навярно този стих ще те целуне...
И ти ще тръгнеш по пътеката
на своите мечти изгубени... ...
Усмивке, здравей... и сбогом!
(посветено на една червена роза,
на която пожелавам толкова чаканото
щастие. Да бъде... и всичкото само добро!)
Усмивке, здравей... и сбогом! ...
Не спираш да идваш, не спираш ти...
бледо петно в моето съзнание си.
Бледо и все пак те има - дразня се
и чувствам се така ранима.
Изгоних те - ни денем, ни нощем ...
Човек намира красотата в живота на различни места.
Някой обича хората и любовта, която те мога да даряват.
Друг обича животните и тяхната преданост.
Трети обича природата и нейната красота, хармония и може би преходност.
Какво обичаш ти е, само право на теб да решиш. ...
Ако вървим неуморно по пътеката на познанието,
откриваме толкова чудни неща и когато ги осъзнаем,
виждаме света по съвсем различен начин!!!
Това именно ни прави свободи и щастливи!!!
Урокът на познанието ...