В моите мисли той е още красив
и където за грешници няма чистилища,
без бледния образ сънят ми е сив,
а гласът ми изражда ранена виелица.
В моите празни мисли той още е жив, ...
Очаквах да чуя: обичам те, мила,
а не, че другата не си забравил
и все още нея обичаш и желаеш ти.
Да беше ми казал, че тя е всичко -
в сърцето и в ума ти! ...
Тази нощ е без сенки. Даже белият път е матиран.
Дървесата край него неподвижно стърчат.
Гласовете затихват, на нощта гласовете замират.
Тъмнината плътнее и сгъстява до черно боя.
В потъмнелите локви - на вчерашната буря следите, ...
"Аз вярвам в мълчаливата любов", Давид Овадия
Нека пеят певци за онази любов, мълчаливата,
дето с поглед се врича.
Ти нахлуваш, превземаш... Със думи за миг ме опиваш.
Аз трептя като птичка. ...
Всичко е енергия
Мъжете, които мечтах, до един ме отминаха.
Останах - забравена лампа да светя,
да черпя енергия в празна квартира от минало,
сред чезнещи щампи на стари тапети. ...
Да търся пътища назад аз не желая,
да нося само спомени непоносимо е за мен,
в живота има днес и утре,
в миналото няма път за мен.
Да бъда днес. Да чакам утре, ...
Не искаш ли с носталгия горчива
да имаш топлината ми сега
от времето, когато бях за теб красива
на първата ни среща с любовта...
Не искаш ли докосване последно, ...
Преобразяване
Не бях ли онзи леден вятър, за който може би мечтаеш?
Замръзнала, сънуваше във моите ръце!
Не бях ли онзи ден, през който те видях да плачеш?
Покрила с длани своето лице! ...
Разграбваше ме времето без жалост.
Не питаше! Обсебено от мойта плът,
не ми остави непорочност, радост,
достигна то до всеки таен кът.
Какво не взе? Какво ли ми остана? ...
Този свят е разтворен прозорец.
Късче синьо небе за живот,
ако днес взора си тихо отвърнеш,
ще пропуснеш поредния рейс.
Затова усмихни се, погледай ...
Разхождах се безцелно из полето,
без път вървях, по мократа трева.
Навъсено над мене бе небето,
макар че вече беше спрял дъжда.
Вървях и вдишвах въздуха пречистен, ...
Сърцето ми е жива клада,
изгарящо във огън див,
душата ми - разгаряща жарава,
думите минават, но споменът е жив.
Думите, с които ме убиваш ден след ден, ...
Аз вярвам, че си там,
вярвам, че те има,
но, моля те, дай ми нужната сила!
Направи ме веднъж истински щастлива,
нека в душата не идва поредната зима. ...
Нощем, когато не мога да заспя,
пак си в мислите ми,
пак усещам аромата ти,
пак ехтят последните ти думи...
Уморена от всичко, тъй загубена в нищото, ...
По пътя, който водеше към теб
погазих всички праведни закони.
Откраднах дръзко мъжкия ти ден
и спомените станаха икони.
Излъгах, за да скрия любовта, ...
„… Не сте ме убили, нещастници празни,
не сте ме смразили с одумки-лъжи,
ще съществувам и ще ви лазя
по нервите тънки: ”Още съм жив!...””
(Дамян Дамянов) ...
Ти вече не поглеждаш към небето -
това небе, което обожаваш,
което, както казваше ми вечер,
очите ми щастливи отразява.
Защо, любими? Случи ли се нещо? ...