Да имах силните криле на птица,
незнаеща ни студ, ни глад, ни жажда,
и дарбата – във цвете, във тревица
да виждам как животът в миг се ражда!
Да можех сред вселенските простори ...
Аз може да имам само един живот, за да живея.
Аз може да имам само един подарък, за да подаря.
Аз може да имам само един живот, за да обичам.
Аз може да имам само един момент, за да споделя.
Но помни, Любов моя, никой не може да те обича като мен. ...
Живея в приказки без щастливия им край,
без сбъднатите мечти и без сняг през Май!!!
Живея там,където те е страх да дойдеш,
където мъглата се процежда бавно,
и не съм като останалите... ...
Това е нещо като песен, която написах, но го слагам в поезия. Вдъхнови ме песента на 'Luis Fonsi - Imaginame sin ti". Дано ви хареса!
Сякаш беше вчера, когато
те обичах толкова силно и бяхме щастливи.
Ти беше единствената ми любов.
Ти беше всичко за мен. ...
Ако ме искаш, моя, ненагледна,
пази ме надълбоко във сърцето,
тъй както някога, когато ме погледна,
не позволявай на причина дребна,
да заглуши прибоя на морето. ...
Не ще дойдеш и в съня ми непоискан.
За да изровиш самота от тавана.
(Крия стълба под убийствения писък,
който пазеше сърцето на вулкана -
онзи, който зората на душата ми ...
Не съм от камък. Въпреки че искам -
да струпаш път от мене щом се съмва.
(А ти и без това в юмрук ме стискаш
и хвърляш ме... но без да казваш дума.)
Не съм. ...
Денят ме грабва със своите улици.
Потапям се в бесния ритъм на шумния град.
Небето отгоре се плези със своя слънчев език.
Бързам - сега не ми е до него.
Вливам се в морето от хора. ...
Пожелавах те - и вчера, и в неделя.
Пожелавах те при падаща звезда.
Но зла магия ли ме бе проклела -
разминавахме се в хорската тълпа.
И срещах те, но както срещам други - ...
Тя е песен от лятото още звучаща в съня ми
или нежна прохлада навярно дошла с есента,
тя е топлия полъх разпръснал цветя над деня ми
или сянка от вятъра южен танцуващ в нощта.
Във душата и мойте любими мечти се оглеждат ...
Ти беше тиха, мъничка и чиста,
с по детски изрисувани стени
и сутрин те целуваха лъчите
по сините прозоречни очи.
Ти бе вселената и цялото ми детство, ...
Вторник е. Събудиха ме гарвани,
а небето плачеше дъждовно.
От съня, в душата имах рани,
всичко ме болеше безусловно.
Вторник е, а исках възкресение. ...
Ти - толкова хубава, защото си ТИ,
ти имаш усмивка и имаш сълзи...
И твойта душа в твоето тяло -
само, необичано и неразбрало,
как ме накара за тях да копнея, ...
ФАЛШИВА КОЖА
Обгърнат във фалшива кожа крета
Човекът и страхливо се оглежда,
мечти той няма – но в душата клета
той търси нещо – може би надежда... ...
Като в безкрайна броеница
преследват се минутите и стават часове,
а после часовете в редица
изнизват се и стават дни.
Случайни срещи, споделени мигове ...
Прости ми любов, че раних те така
и оставих те сляпа от болка,
аз не искам да плачеш сирота, сама,
свита в мислите толкова болни.
Знай, че белег с виновност нося сега, ...
Мъже, да бъдем джентълмени !
Ако случайно в чужда баня те заварят гол,
или в чуждо ложе със женичка млада и чаровна,
ти дръж се като истински субект от мъжки пол,
а съпруга успокой, че не вършиш туй редовно. ...
Неслучените мигове какво са...
Не са ли те нецъфнали цветя...
Нестъпвайки по въглените боси,
не сбъдваме пожара на страстта...
Нетръгвайки, е повече от ясно, ...
"Някои хора остаряват като катедрали, а други - като цървули."
Момо Капор
Така, значи, идвала тя - старостта?
От "своя" полека обръща ме в "ничия".
По котешки в мене подвива крака ...
Защо жадувах пролетта за своя полет,
и засинените от цвят поля,
щом всъщност най-обичам, да съм ято
в сезона на летяща свобода.
Когато плавно лятото във есен влиза ...
НЕУСПЕШНА СЕДМИЦА
Неуспешна седмица за логоса космичен,
създал свят прекрасен, но човек – себичен,
що дълго гони Михаля и вярва в химери,
а пътя към рая не успя да намери… ...
Сподели! Виждам ситните бръчки,
дето пръскат в челото ти сенки.
Виждам как се трошат като съчки
и се спират в лунички и бенки...
Чувам думите премълчани ...
Светът по детски вдига се на пръсти,
за да покаже колко е пораснал,
нехае за забраните, чевръсто
посяга към поредната опасност.
Светът вечеря захарни заблуди, ...
Колко е лесно да кажеш "Сбогом" на разплакано женско лице.
Колко е лесно нож да забиеш във влюбено детско сърце.
Колко е трудно "Обичам" да кажеш в студени мъжки очи.
Колко е трудно да се усмихваш, когато най-много горчи.
Трудно е надежда да имаш, когато в сърцето вали. ...
Сън е - прасковен в дъхаво лято,
и по пръстите лепне - нектар,
сладка тръпка, до дъно налята
в гърло жадно за истински дар...
И те виждам, безумно красива, ...