Той отдавна заглъхна – в шепа пръст отпечатан
и отдавна занити на прага ми залез
като тиха въздишка потече обратно
и разголва до късно душата си с вятъра…
… с бели нощи завинаги сплете косите ми ...
Предпочитам да си замълча
и тъгата в песен да превърна.
Твоят ден достатъчно горча.
Искам в него пак да се завърна.
Искам да ме срещнеш с поглед тих, ...
ЕДНОРОГ
Като самотен еднорог, лутащ се безцелно в тъмната гора,
така и моето сърце, когато ти не си до мен, потъва като във мъгла.
И сякаш този еднорог, вървейки, плаче със сълзи кристални,
в стремежа се да достигне теб, той пада в тез дълбоки ями кални. ...
СЛУГА НЕВЕРНИК
Боен рев, или смирен последен дъх в молитва,
какво остави ти след теб за утрешния ден,
по пътя намери ли, или не своята реликва?
Питаш ме от шепот носи ли се ехо, ...
По лицето ти пролет се стича
и клепачите нежност събират.
Ей такъв си готов за обичане.
Аз избирам - не с камък, а с лира
ще пристигна при теб, ще прегърна ...
Залязващо самотно слънце,
притихващ полъх в края на деня,
в премрежен миг донасят къс от вопъл,
роден в гласа на чакаща жена.
Зареян някъде в тъгата облак, ...
Обикнах те и беше безопасно,
понеже бях отвикнала да страдам.
И беше преболяло всяко място.
И беше оцеляла всяка вяра.
Обикнах те и нямаше потребност ...
Кръглата маса отдавна е мит
и рицари днес не се срещат.
Спи човекът, доволен и сит,
замаен и разглезен от вещи.
Излъскани думи са „Слава” и „Чест”, ...
Началото ми беше ти... и края.
На друг живот началото ми беше.
Как стигнахме до тук – не зная,
помня всяка дума, която ми шептеше.
Накара ме да се затворя в мене, ...
Дъждовните капки рисуват в листата
и тихо нашепват: „Ела!”
От водните струи блести светлината
и птици я галят с крила
Дъхът на дъжда пак е свеж и разлистен – ...
Колко минаха, майко, колко още остават?
Върволица от парещи, морни години,
лъкатушат пред себе си пак в надпревара,
като тягостен стих от закърпени рими.
Как не мога да смятам, от числа не разбирам! ...
Душата ти от грешки е издрана.
В погледа ти този страх е сянка…
страхът да съм поредната ти рана
те кара да ме мразиш… Жалко!
Разши ги - всички мои рани, ...
За Евтимов е камбанария свята,
за Дамянов пък мечта и мъст.
Една загадка вечно непозната,
разпъваща душите ни на кръст...
От чар и хубост сътворена, ...
Все някога, знам, ще сте срещна,
ще застана свенливо пред теб,
ще притихне в гърдите ти нещо
и за миг може би ще се спреш.
Мисълта ти със взрив ще се пръсне ...
Душата търси те, къде си?!
Там някъде между вълните и дъгата?!
Ръце протягам към лъчите светли,
но стигам само на чайките крилата...
Не се отказвам! Тичам след вълните! ...