Странно дълга е тази любов,
грешно страстна и антилогична.
Ти на убийство дори си готов.
Аз съм смущаващо прозаична.
Странно кротка пълзи в нас нощта. ...
Не обещавай! Нищо не обещавай!
Просто ела! Тихо и без предизвестие!
Изненадай ме! Впий очи в моите
още преди да отвориш вратата,
защото тя прогорена е ...
Аромат на разкървавена малина.
Огън, подклаждан от сухи спомени.
Потресен съм от дрипите на мига, който настъпи.
Настоящето ми е неизсъхнало още.
Няма време! ...
В парка сме двама, лято горещо.
Жарко слънце на чисто небе
хвърля лъчи по покрив отсреща
и това отражение бледнее пред теб.
С мен си отдавна, чувстваш ме близък, ...
Изстинала усмивка, поглед празен,
изгубена душа, безцветна кръв,
човек по същност, но от всеки газен,
по пътя да докаже, че е пръв.
Превил снага, ръце треперят, ...
Трудно е да бъдеш цвете в този свят безбожно сив,
лесно е обаче огън да запалиш, ако пламъкът е жив.
Щастието как да носиш, ако любовта е само мит,
а ти я чакаш да те пази от омраза с златен щит.
Трудно е да бъдеш сянка в този свят на цветове, ...
Какво ли значи да се разделим,
да сложим край на наш'та връзка,
да няма утрин с телефонен звън,
да прави всеки к'вото иска...
Можем ли да сложим край ...
Ухае на приказка днеска денят ти...
Ти бавно събличаш воала – тъга
и виждам те, както те срещам в съня си –
усмихнато утро... Не просто жена!
Обичам морето на теб да мирише, ...
Жив съм и ръцете ми треперят,
копнеят за живот и за любов.
Душата ми не бърза и се смее,
а мислите се лутат в странен зов.
Косата му е сива и зелена. ...
... вятърът ще се изгуби, ако теб те няма...
Слънце вече няма да изгрее...
Птичката в гората няма да запее,
Усмивката, горката, на кого да се насмее?...
Не си отивай, щастие едничко... ...
Отидох си, без да се замисля
колко много значиш ти за мен.
Забравих те, без да си помисля,
че някога ще имам нужда пак от теб.
Потъпках твоите чувства, ...
Химн на Кирил и Методий
(пародия на днешното време по стиховете на Стоян Михайловски)
Вървиш, народе възмутени,
към какви ли бъднини вървиш,
воден от престъпници, гамени ...
Сама съм без тебе, сама съм и с тебе...
Сама като тази Луна.
В сърцето си всички любови погребах,
но пак си останах жена.
И пак съм готова във теб да се влюбя. ...
... това написах, след един дълъг размисъл, препрочитайки стихотворението "Пръстен " на Веселин Ханчев
За твойто тихо идване, което
така жадувам с цялото си същество,
за дадената ми ръка и сили влети
във миг на слабост и погубващо ме зло, ...
Ще търсиш ли усмивката ми върху нейните
устни, смеха ми в нейния смях?
Ще ти се виждат ли очите ù
пусти, без моите искри в тях?
Ще търсиш ли моите думи в нейния ...
Сънища
Нищо не знаеш ти за жестоките,черните сънища
нищо не знаеш ти за това как оттам няма връщане.
Как зеленото на гората и писъкът раздрал сърцевината
отекват с плясък на тъмна вода в главата ми. ...
Защо не ме целунеш като за последно?
Кой знае, може и да бъде.
Въображението за мене ти е бедно.
Способна съм до кръв и гибел да се бия.
Граници и мисъл от мене не очаквай, ...
Да се моля ли в тихото мълчание
на стонове и вопли от сълзи?
Да призная ли сетното признание,
че въздишам по паважа след мечти?
Да скрия ли сълзите с една ръка, ...
Няма за мен споделена любов,
няма залък, отчекнат безплатно,
няма аса във хазарта-живот,
миг пропилян - плащам стократно.
Нямам кумир, нито призрачен идол, ...
Иде Гергьовден и точат ножове
вече изкусни касапи с ищах
и предусетели вкусни пържоли,
гръмко се смеят, превиват от смях.
Агнето кротко под сянка преживя ...
Най-трудна бе раздялата с теб,
не исках да повярвам, че те няма.
Дори да се живее и след теб,
мъката по тебе е голяма.
А знаех, че и това ще дойде, ...
Зад бездушните сгради от грапав бетон,
посивели от скуката, пита с години,
изтъркаля се слънцето, жълт медальон,
инкрустиран с рубини.
Над далечната линия малко поспря ...
Краката ми издишват топла прах,
алеята е мое продължение,
петкилометров ръст си пожелах,
гигантка съм от първо поколение.
Дресьор съм. Непокорният асфалт ...
А любовта може би е нещо различно -
и не се измерва в целувки и страст ежедневно
Може би дори в дните остава неосезаема и безлична
и пресича живота съвсем неусетно
Може би така незабележимо във вечери уютни се стаява - ...
Аз пак се усмихвам с нацупени устни и гледам те с празни очи,
нима не е жалко, за тебе са празни, за мене са пълни с лъжи.
Аз пак те предадох във танца взаимен и дадох ти грешна насока,
но може би само така ще вървиме във нова, различна посока.
Опитваш да водиш и смело мечтаеш, но трудно е туй, разб ...