Парченце по парченце я събирам -
в краката ти навсякъде е разпиляна.
Душата от земята си прибирам
за цялата ми нежност във замяна…
За цялата ми обич е награда, ...
Съдбата ми предначертана ли е?
Има ли начин да избягам от тук?
Изгубен във времето - все едно ми е.
Аз съм само едно нещастно момче,
малко възвисен, много наранен, ...
От миналото си дошла при мен.
Била си в Петра – Божия слугиня,
затуй замръзвам – сякаш вкаменен
от погледа ти светъл – на Богиня.
Била си свята част от Тадж Махал ...
Споменът за теб
По мекия и още топъл пясък
пристъпвам плахо и отчаяно те търся -
ти беше казал кротко да те чакам
на този плаж, със спомени поръсен. ...
Като трънче в петата, като стара кавга
Онова чувство напира, без да спре. По каква
скáла дълбоко все така ще тупти
с усет тревожен за вината? Уви,
от Съдбата това е! И разбрали, че тук ...
Хей, приятелю стар, пак ще тръгнем със тебе по съмнало
да превземем света, да сгрешим, да взривим пустошта.
Още пътища чакат ни, още тревожни безсъници,
още пламенни мигове зреят и палят кръвта.
Ние с теб сме едно - двама луди, неспиращи скитници, ...
Опитахме да променим живота си:
и буйни бяхме – бяхме и смирени!
А той погълна дните ни с охота,
засити се, остави ни безвремие!
Частици сме от мировия пъзел, ...
Бабички за интернет хортуват,
дали си на Гoспод Бог почивка.
Котарак, отвикнал да мишкува,
слуша ги с презрителна усмивка.
Внучета набират есемеси, ...
Във зелена трева днес пристъпвам...
По следите ми тегне росата
и от ранния полъх потръпвам,
ала пак продължавам нататък...
По зелена трева към зората ...
Защо стоиш и все мълчиш,
загледан нейде през стъклото?
Защо така се отчужди?
За тези 10 години ни завъртя колелото.
А бяхме близки, ходихме по купони, ...
Нощта пристъпи зажадняла за любов,
а моите несбъднати мечти заспаха.
Навън бе тихо като благослов, а по небето
заплуваха неприютени сетивата.
Наднича изпод черното мастило ...
Крайпътните дървета се опитват
с политналите птици да флиртуват,
но птиците дърветата не чуват,
но птиците надбягват се с колите.
И вятъра кръйпътните дървета ...
Понякога ми идва, ей така -
на хубостите вечно ненаситен,
с криле да литна, в селската река
да цопна на завоя, под върбите.
В подмолите и вировете тук ...
Някой ден ще си тръгнеш, животе, от мен
във торбица препасал - през рамо,
уморен от въздишки и бягове тлен -
ще остана в душата си само...
И безмълвно ще скрия в далечна звезда ...
Kръчма стара и дъх на солено море,
тъжна маса, утихнал прибой...
Морски бриз, който моите мисли краде
и ме гали след летния зной.
Виж, дойдох. Тази нощ ще съм много добра, ...