Уморен се прибирам от работа,
неприятна изненада ме чака в нас.
Мама е легнала и починала
на спалнята в сетния ù час.
Събуди се, мамо, детето ти е у дома, ...
Боде ли те...отляво...във гърдите?
Нали такава, твоя, ме направи!
Да бъда бурена обвил скалите
със корени от гнойни рани.
Да, дива съм...и мокра, и студена! ...
Сънувах те във нощ проклета
и в бледен сън пресътворих
чертите ти, косите, силуета,
и пак във себе си те аз открих.
Сънувах те измислено неистинна, ...
НОВ МАНИФЕСТ
ХОРА! Не бдете – човечни станете!...
ХОРА! Не чакайте да дойде времето;
не се почесвайте по врата и темето!...
ХОРА! Не викайте неволята напразно – ...
Ще бъда тази, дето искаш...
Дето смирява те с погледа благ...
Ще бъда жената, укрепваща дори свирепия нрав...
Ще бъда тази обичаща, дори когато не си прав...
Ще бъда тази истинска - ти направи ме такава! ...
Винят ме аз, че гледам черногледо,
че чувства лоши у мене гнездят.
Но, хора мили, аз не съм говедо,
аз много страдам, щом ме наранят...
Когато някой шапка ми накриви ...
Пътеката от сълзи и цветя
извива се, поела към небето.
По нея ти си тръгна, а скръбта
с ноктите си сграбчи ми сърцето.
Свободен беше, болест и тъга ...
За гледането и обичането
„Да обичате не значи да гледате един в друг, а да
гледате заедно в една посока“
Антоан дьо Сент-Екзюпери
От много време се чудех: ...
Сред осъмнало утро, в копринен сатен
се роди най-красивото лято,
подранило бе сякаш, но в новия ден
заблестя като слънчево злато.
В моя поглед смутен, не потърси вина ...
Не мога за обич щастлива да пиша.
Не мога да искам нищо от него.
Не мога вече и да го желая скришом.
Не мога да дишам във полъха леден.
На сърцето си искам да заключа вратата, ...
Само ако знаеше...
Тишина окова въздуха, времето спря.
В този късен час луната озираше силуета два.
В този късен час шепнаха си листата едва.
Шепотът превърна се в песен звънлива. ...