Poetry by contemporary authors
Ездачка 🇧🇬
има тя хвъркато пони.
Няма никаква закачка,
язди, храни го с бонбони.
Лесно стига небесата, ...
Сълзи от морето- на Баща ми 🇧🇬
Във всичко небрежен
живеещ за миг
С идеи от рози и кули от пясък
Витаещ в романтичния блясък на поредна идея , родена ...
За хората и финтифлюшките 🇧🇬
в центъра на Нищото в средата
на Нещото заприличват на
мокри чудеса и не се взривяват
от думата "отровен" ...
Към поезията 🇧🇬
Исках любов, но тя ме отмина.
Търсех взаимност - тя не е за мен.
Ти, Поезийо, една ми оставаш-
смисъл, утеха в сетния ми ден. ...
Пролет 🇧🇬
Ухание обзема цялото поле.
Тръгват щъркели на полет.
Кръжат по родното небе.
Никнат белите кокичета. ...
Човекът на XXI век 🇧🇬
но мога ли аз
да обичам Бог?
Към него
себе си обърнах ...
История с котка 🇧🇬
- Хей, котенце! Поспри за миг! -
нададе Мила гневен вик.
- Ах, не мога, како Мила!
Мишле не съм си уловила. ...
Персеиден танц 🇧🇬
звезден катун -
полукълба луна полюшва
Студено злато 🇧🇬
Блести отвън, но няма пламък вече в мен.
Студено злато - и реже вените ми всеки път, когато
с лъжи отиваш ти далеч от мен...
Безчувствен си - парче метал е твоето сърце. ...
Не ми се твори 🇧🇬
да напиша стих,
погледнах го едва
и на кълбо се свих.
Не можех. Не и сега, ...
Съвсем откровено 🇧🇬
като сок от зряла смокиня.
Не се губи в догадки...
Не черна котка - пеперуда път ми мина.
Бременни със очакване, ...
Любовниците 🇧🇬
Любов ли бе,
кажи,
онази тайнствена
природна сладост, ...
Зима 🇧🇬
дойде отново поредната зима.
Улиците - пусти и студени,
сякаш с отрова покварени.
Забързани, безизразни лица ...
Неразумно 🇧🇬
заченат в лудостта на две сълзи.
Последната любов, родена в грях,
на пристан спряла в твоите очи
и там посята, като търсен миг. ...
Веднъж се живее 🇧🇬
каза ми някой преди.
Веднъж се живее,
но осъзнавах ли го, надали..
"Веднъж се Обича", ...