Радостта човешка... колко пътува,
възседнала нашите бели мечти...
Колко сълзи в живота ни струва,
докато тя при нас долети...
Надежди уморени... колко умират, ...
Една доста тъжна капка...
Акварелът е на художника Кристофър Леджър и според мен представлява една дъждовна и не много весела вечерна улица.
Б.
Свити рамене
Крила ...
Какви бяха, татенце, тези пчели
Какви бяха, татенце, тези пчели?
По-зли от оси ме подгониха всичките.
Роякът от гроба ти мен отдели
и бръмна гальовно над майка с мотичката. ...
Казват, че силна съм жена.
Вдигнала смело, високо глава
и продължаваща гордо и възвишено.
Опитвайки се да забрави, че е било.
Не е по вкуса ми мимолетната свалка, ...
Все още се опитвам да избягам,
като прашинка с вятъра да се изгубя,
като дъждовна капка – следи да не оставям,
като стон да отлетя, да не се завърна.
В мрака все тъй се лутам, ...
Не ми остана нищичко за губене…
А пък получих всичко изведнъж!?
Във себе си престанах да съм влюбен.
И ето – преоткрих се като мъж…
Сега не ми остава друго нищо, ...
Ако имаше река, която да преплувам,
мислите си да изчистя,
да престана аз да се вълнувам
от толкоз спомени лъчисти.
Ако имаше път, който да измина, ...
Ти ми прати вятър ураганен,
корените ми злобно изтръгна,
отнесе ме в неизвестна посока
и ме разпиля като прах от кутия.
Но аз съм жива, въпреки че умирах, ...
Вълшебство с мен се случи ненадейно
и дланите ми претвори в крила.
Издигнах се неволно устремено.
Нима възможно беше да летя?!
Дочувах на вълните плясъка далечен ...
Забравила за себе си, вървях и... срещнах те – случайно,
(градът безсрамно ме излъга – вярвах му, че е огромен)
слънцето без страх лъчи прехапа, за да пазят тайна,
небето със хастара се обърна и звездите си разголи,
уморени, светофарите удавиха се – във кръвта си собствена, ...
Светлина.
Пречупена в отражение е действителността.
Тече си реката без времето -
времето без реката си тече.
Действителността е отражение в пречупена ...
Златисти пеперуди в сетен полет
мечти красиви с трепка уловиха,
нощта ни сгуши в дипли тъмнополи,
щурци с дъха ти огнен се напиха -
засвириха романса вдъхновена ...
Защита, ограда, оправдание,
живот, забавление или по-скоро страдание?
Нарисувани спомени и украсени истории,
измислени герои в измислении теории.
Ти ме съдиш, тя ми се възхищава, ...
Спотайват се руините на църквица
сред гърбиците дремещи на хълмовете-дракони.
Пленена от баирите, озърта се -
от колко ли столетия за мене тук е чакала?
Вилнее треволяк под къпинаците - ...
Oтдавна свеждам лоб над цвят и песен,
а моят меч, аха... да хване прах.
Приятелствата са ми кът. Отнесе
реката на живота част от тях.
И думите на четири уж режа, ...
Кога ще се изплаче тази Пролет?
Защо е тъжна? Кой я оскърби?
Цветята, свити в своя корен,
треперят като мънички жени...
Във София градините са ничии - ...
Благодарен, за този миг на тихо спасение,
с поглед, зареян като птицата черна.
Потънал в дъждовното меко трептение.
Отвъд морската шир се стремя да прогледна.
Бездомен, но владеещ безкрая. ...
Защо така се случва все да страдам аз,
защо така се случва сълзи да лея аз.
Живота ми прекрасен кой завистник прокле?
Кой обзет от злоба щастието ми краде.
Защо да страдам аз, какво ви сторих, ...
Посветено на всички живеещи в тази зона, и на които им се изправят косите, когато чуят закъсняло кратко съобщение и то в най-късните новини за поредната авария в АЕЦ-Козлодуй
„Животът е като кутия шоколадови бонбони - никога не знаеш какво има вътре” Форест Гъмп
Като размекнат бонбон под R-дъжд съм, ...
Няма те
В минутата преди да отлетиш
Преди да почнат да текат безкрайни часове на раздяла
Ти не забравяй прочети тоз стих и виж
Душата ми излята тук е цяла ...
Една угаснала любов се мъчиш ти да върнеш,
напразно, пълниш с надежда твоите очи.
Не искам вече и дори да ме прегърнеш,
дали целувката ти вече няма да горчи.
Съдбата навярно така е отредила, ...