Харесва ли ти в самота да гаснеш всеки ден,
да проклинаш всеки пуст момент?
Кога спря да Обичаш,
защо сега на празнота се обричаш?
Един е животът, знаеш, ...
В този мой живот какъв съм аз за тебе?
Ето, държа ръката ти и говоря за мечтите си сега...
Дори да е само момент от съня ми, искам да бъда до теб...
... в твоето бъдеще.
Никога не съм ти казвал, каквото съм искал да ти кажа. ...
Новата обикновена рисунка е от тази сутрин. Нали знаете как се случва...
Докато чаках с кафето Изгрева!
Мисля си, че може да ви хареса...
Плуват…
Плуват ...
- хрускане на словесни "трохи"
КОКТЕЙЛ "Бал/в/ада" - шампанско с чер пипер
БОКСЬОР И БАЛЕРИНА - "па-де-дьо" върху мак от аркада
МЕЧТИ В СТЪКЛЕНИЦА - отмерване на неслучени спомени
СТРЕЛКАЩИ ЗЕНИЦИ - лястовици свиват гнездо под стряхата на пърхащи клепачи ...
Обаждам ти се да ти кажа, че съм болна.
Диагнозата ли? Ами сложно е!
Но напук на всички съм доволна,
нека говорят, че тревожно е.
За болестта ми има лек единствен, ...
Виждаш ли,
това е твърде странно чувство –
да си на поглед разстояние и да не виждаш.
Да предусещаш захарта по устните,
а карамелът да е нанагорно трижди. ...
Сякаш съм увиснала на прага на вратата,
а светът е натежал като планета.
Ще устоиш, относителност е самотата,
мен ме викат дивите полета.
С вълци да разкъсвам стереотипите. ...
Стоя до морето и гледам вълните
как ласкаво галят с обич брега.
Държа във ръце събрани мечтите -
малко букетче от пъстри цветя.
През лятото наше дъгата обирах - ...
Когато вече съм в средата на живота
и мисля си, че всичко е наред.
Оказва се, че среща ме съдбата
с непоправимото в тоз момент.
Създала съм свой дом, семейство! ...
Боса пак ще тичам сред тревата,
вперила безмълвно поглед в небесата;
боса пак ще тичам в Пролетта,
а над мен в небето - птици на ята.
За какво са ми обувки? ...
И пак те хванах, може би по навик,
надвесена над книгата нощес.
Защо за миг поне не я оставиш,
какъв е този адски интерес?!
Защо сълза очите ти облиза ...
Много, много време мина, любов моя, смугла,
дъждове заличиха от зениците твойте черти,
сърцето ми спря да брои напразните удари,
защото без теб като ехо отекват еднаквите дни.
Много, много време мина, любов моя, кратка, ...